Ако секси мацка ти каже, че обожава Rush, можеш да си почти сигурен, че лъже. Защото дори и това канадско трио да е започнало кариерата си в средата на 70-те със звучене, напомнящо това на секс зверовете Led Zeppelin, целта му никога не е била купонджийската аудитория.

Напротив – това е бандата на хората, които биха предпочели да прекарат вечерта, четейки научнофантастичен роман. Същите, които биха забелязали и че часовникът на обложката на 'Clockwork Angels' показва 21,12 ч. Този албум е именно за тях. И едва ли ще ги разочарова.

Подобно на класиката от 1976 г. '2112' това е концептуален албум – първият такъв на Rush от десетилетия. 'Clockwork Angels' разказва за младеж, упорито преследващ мечтите си в една стиймпънк антиутопия, родена в главата на Нийл Пиърт.

Както винаги при Rush обаче основното е музиката – твърд рок, който застава в някаква парадоксална среда между радиофоничността и техничното свирене; между епичния замисъл на композициите и болезнената им откровеност. Територия, която тази група обитава общо взето съвсем сама.

'In a world where I feel so small, I can't stop thinking big' – пее Геди Лий в началната 'Caravan', една от по-коравите и рокаджийски песни в албума. И да, идеите на Rush са все така големи.

Под повърхността на хващащото ухото звучене групата те атакува със свирене от всички три страни – Лий предпочита да не напуска средния регистър на гласа си, но басът му все така танцува около прогресивните рифове на Алекс Лайфсън, докато мозъкът на групата Пиърт опакова звученето с разчупени ритми.

'The Anarchist' е подсилена от допълнителни струнни, а 'Seven Cities of Gold' е движена от риф, който препраща обратно към блус-рок корените на групата.

Акустичните моменти – като 'Halo Effect' и великолепната затваряща песен 'The Garden' – след няколко слушания пък изпъкват като най-запомнящите се в албума.

И макар да оставя впечатлението, че е по-умерен и улегнал от предшественика си 'Snakes & Arrows', новият Rush и за момент не излъчва умора. В 'Clockwork Angels' за пореден път е наблъскано огромно количество музика, без каквото и да е да звучи не на място, а песните текат все така плавно и естествено – музика, изпълнена много повече със съдържание отколкото с претенции.

Струва си да изпуснеш един-два купона заради нея.