SPIRIT OF BURGAS 2012
ДЕН 1

3 август, Централен плаж, Бургас

Текст: Fyfe, снимки: Tangra Mega Rock crew

ДЕН ПЪРВИ – ПЕТЪК, е.1

"Какво?!??!?!, ти ще отразяваш фестивала???” – получавам чаровно искрена реакция от Чиката и Данката (TMR stage crew), когато им казвам да ми се "усмихнат”, за да тествам как снима телефонът ми.

"Да ви приличам на огледало?” – опитвам се да произведа нещо остроумно, но не успявам да огладя физиономиите им..


Хуаи хора - кофти снимка...

Фръцвам се съвсем не-грациозно, тъй като в едната си ръка държа колело, чиято седалка съм "облицовала” с бандана на Suiciadal Tendencies, от миналата година, а в другата въпросната хай-тек джаджа, която въпреки, че има характеристики на джобна совалка, придава на сниманите обекти интересно (чудя се заслужено ли е) сияние. 

Улавям се да мисля, за безопасността на колелото си, не..ами за банданата.

"С какъв акъл съм я вързала на седалката... ще ми я вземе някой и ще страдам зловещо...”.

В крайна сметка стейдж менажерът Ал. Бо. (Чиката), ми разрерашава да набутам превозното си средство под сцената. Май ще действам в движение. "Ами да почваме...” казва той...

На РОК АРЕНАТА на JACK има невидим конец, по който всичко върви. Намирам това за поносимо и нужно скучно. 

През оградата на бекстейджа започват да се подават познати или любопитни глави. Запознавам се с рошавo момче, с тениска на Адидас. Застрелвам го с едно "Бургас къде стеее?”, а той ми казва "Hi, I am Nae [nai]…from Nikolay…” .

“Oh!” – веднага вкарвам заучена от филмите на Monty Python реакция на британец аристократ и не се чуствам тъпо.... Честно. 

Nae e кийбордистът на LES ELEPHANTS BIZZARRES – странните слонове са румънците, които гостуват на РОК АРЕНАТ благодарение на програма за … хм... размяна на банди (не разбрах точно). 

Преди няколко седмици, по същата линия ОСТАВА свириха на BESTFEST в Румъния.

Слоновете после определено направиха впечатление. Явно има защо да са една от най-популярните банди в родината си. Излъчваха едно доста шлифовано и въпреки всичко естесвено самочуствие. А Нае имаше най-великите сценични пантофи на фестивала.


 
"Абе хубави облаци са пуснали по телевизора днес.” – вдигнала съм глава към небето и лукаво гледам с бургаски маниер.

"Поръчала съм ти дъжд” – опитвам се да разведря шефа на крюто, но слава Богу не вали.

За сметка на това прохладата от облачната сянка до известна степен облекчава изнервената обстановка на пропусквателните бутки и лека по лека зад рок арената започват да щъкат елементите от Силует, Nomadia, Остава, Светльо & The Legends и Милена.

Всички успешно са се сдобили с легитимацията на артист. Поемаме дълбоко въздух и се гмуркаме…

До 18:00, когато вратите на фестивала трябваше официално да отворят, из фестивалната зона, ушите ми все още засичаха закъсняваща подготовка тук таме из сцените. Нищо притеснително.  

Пред главния вход опашката е скромна и нещата не изглеждат „страшни”...ако изключим симпатичен растаман, който бе дръзнал да се появи с тениска с надпис KILLER.

Не се сдържам и го питам нещо в духа на “Защо бе защо?!?”.

"I am not afraid” ми казва човекът “You are”. Е, тук ме хвана. Пуснах крилца и отлетях. Беше време за фестивал.




 
ДЕН ПЪРВИ – ПЕТЪК, е.2

Започвам с MAIN STAGE (МъСъ).

Заварвам русата глава на Лора Караджова, която...”иска нещо с мен..пак и пак...” и аз ужасно виновно започвам да движа ляво рамце после дясно и докато се усетя съм в клопката. Перфектен сценичен продукт.

Не мога да си изкривя душата, дори си мисля, че ме надъхва..някво..егаси... махам се! Оказва се точно на време: Бобо и Графа вкарват, на живо 'Дим да ме няма' (отново изпипано до безбожност хитово парче), а и момчетата могат да пеят, особено единият.

Докато бързам към лекарстовото - СИЛУЕТ, се чуствам сякаш излизам от метрото и съм в "грешната” посока на потока от хора. Става ми лошо...Майки с деца, влюбени двойки и гларуси летят!, за да хванат последните ноти от споменатата песен. Помооощ!...

Стигам на РОК АРЕНАТА. Мисля, че Вселената се протегна от горе и ме погали по главата. Не си измислям.



СИЛУЕТ са Музиканти!. С главно "м” и удивителна. Михаела, Мария и Марияна просто ме счупват, когато в един глас пеят "..say what you want, say what you need…” припева от 'Say'.

В този момент искам две неща: да съм мъж, за да мога наволя да извия от кеф, а после пак да съм си жена и да си излея душата пред тези момичета и да им кажа..всичко!  Пред сцената съм с група стари съученици  и крещим на воля, Мишето държи със самурайски жест цигулката и ми се усмихва точно както го правеше едно време от сцените на училищните празници. Ех...

Правя бърз преход към МъСъ. Госпожица Динамит взривява.

Енергичната британка е все още нахално млада и успява да накара хората да танцуват  сякаш събират вода с шепи от земята. Пълнокръвен лондонски мръсен саунд. Харесвам.



 
Следват NOMADIA.

Малко преди Spirit of Burgas бях прочела, че те са не просто група, а цялостна арт-концепция, както и начин на мислене и възприемане на света. Копеле, казвам си, т’ва е зверски вярно.

След като успявам да изчистя образа на Владо (техният фронтмен и бивш вокалист на Сафо) от късокосо момче, с което едно време мерехме баскетболните игрища осъзнавам, че NOMADIA ми звучи като име на страна, в която душата ми иска! да живее.

Не откривам NOMADIA на картата (панически търся в gps-a на джобната си совалка поне някакво място което се казва така, но уви...) но Владо и останалите продължават да ми “обясняват”, че тази страна съществува.

Къде е?!?! Що ме мъчите така бе хора... Ще слушам NOMADIA пак. Дори забравих да снимам.




Изпускам Tinie Tempah, не изпитвам съжаление, де...

Но хващам странните слонове от Румъния, които са преди ОСТАВА. Nae е много доволен. Явно пантофите много му спарваха защото в мига, в който приключиха се запрепъва да ги събува. Аз отново си правя ментална бележка, че ако дадена банда е добра на локално ниво, то значи...тя е добра и ще трябва да обръщам повече внимание на независимите имена, които поникват в програмата на нашите фестивали.

ОСТАВА са класици. От характерната чупка в кръста до онази извивка в гласа, която вече няколко години те вика:

"...Ще дойдеш ли със мееен..”.

Честно, признавам си не им обърнах много внимание, но хей! половината им сет беше с нова музика. "Дразнещо” усмихнати са и спокойни, което вероятно е още една причина пространството пред тях винаги да се пълни. Посмяхме се и попяхме на 'Шоколад' и 'Лека нощ'. Абе хубавко си беше.

Оказа се после, че имат и нюх към... химикалките.. по-точно моята. Единствената в целия екип. Обещаха да ми дават по пет лева за ползване – симпатично, но предпочетох просто да ми я върнат. 
 
Няколко минути след 23:00 пиша смс на Краси Москов (ТВ и радио водещ с рок претенции, бел. ред.): Къде си?.

Човекът с готините сандали. Разбираме се, че отиваме за BUSTA.
 


Мисля, че леко се вълнувам. Въпреки, че пиша в момента за рок медия, от сега да ви кажа, че съм израстнала с хип-хоп културата от "едно време” и бургаската среда в това отношение е много благодатна.

Не само знам кой е БЪСТА, дори имам бегъл спомен как участвам в импровизирано състезание по изпяване на куплет от негова песен. Флип Моуд бейбеее. Както и да е. Нареждам се да вися като прани гащи да чакам хедлайнера на МъСъ. 

РОК АРЕНАТА има слот в програмата си. С всяка минута нещо започва да се пречупва в мен. Чакам 45 минути... Ако погледна още веднъж програмата на феста ще я науча наизуст и започвам да се чудя дали DJ Dobcho на сцената на BrazzoBrazzie няма да е по-удобен за кръста ми вариант. На 46тата минута отсвирвам. Какво по дявола..?!?! 

Разочарвана съм от детския си идол и се задоволявам да го слушам от разстояние на стол в бекстейджа на Jack Daniels. Той все пак излиза. Чувам куплети от много познати песни, като индекс на детската ми памет, но нищо „цяло” което да ме накара да се вдигна и да отида до МъСъ. После срещам хора, които не са успяли да разберат кой от рапъритте на сцената е бил БЪСТА...

ДЕН ПЪРВИ – ПЕТЪК, е.3

СВЕТЛЬО ХИПОДИЛСКИ излиза с маска на Осама Бен Ладен. Тегли една майна на терористите и казва: "Как сте Бургаааас? Ние сме БОМБА!” и се започва. Всяко изпълнение на СВЕТЛЬО & THE LEGENDS за мен е като предизвестена буря. Започват..някак кротко, но след секунди в средата на публиката има пясъчен вихър, не мога да седя повече там и се шмугвам отзад.

В бекстейджа е миникупон. Всички знаят текстовете, имах си аз, и пеят с цяло гърло. Аз разгрях гласни струни на 'Ой, ти Черно море!'  и 'Love Her Madly' онзи смел кавър на The Doors, който е толкова нелепо мил, че чак е красив…като Светльо.
 


От другата страна на оградата пък са Ъпсурт. "Въй човеееек, и тези са сгрешили сцената” - крещи главата ми. И при тях е война. Ясно, всеки крак от МъСъ е поел или към рок арената или към сцената На Тъмно.

Ъпсурт са добриии, култови са и толкова. На Тъмно им е малка и тиха. Но феновете са доста и упорити. Чуствам се като в парти-менгеме. Някакъв мор. Забравям да внимавам за песни и любопитни неща. THE LEGENDS къртят от ляво, Ъпсурт от дясно – истиснко мейд ин беге звуково меле. Нямам изход.

Когато най-сетне хватката се отпуска и поемам глътка въздух и вода се опомням в разговор с МИЛЕНА. Тя е последният изпълнител на рок арената за първия ден на фестивала. Не знам какво да й кажа, респектирана съм до дъното на плиткия си мозък.

По някое време тя се спъва и аз успявам да я хвана, усмихва се и казва: "Брей, силна си!” –  "Чак пък...” – скромнича аз, а тя: "Абе я се стЕгни, погледни ме колко съм голяма...”.

О, да. Голяма е. След толкова години МИЛЕНА пее със същата смазваща енергия и замах. Оглеждам хората от екипа и всички или са хипнотизирани или махат откачено с ръце.

МИЛЕНА шамаросва яко от сцената и непукизмът и е заразителен като местния шовинизъм. Покрай мен минават хора и всеки споделя някакъв спомен свързан с нейна песен. Аз помня една касетка и едно моливче... Бърка в душата тази жена. Виждам в нея образа на майка, на няколко поколения.

Извинете за клишето, но се впечатлих. Оправяйте се...

Последното, което изпя бе пълна изненада. Придружена само с китара изведнъж чувам песента на САМ БРАУН – 'Stop'.

Не спирай моля те! и блея тъпо в микрофона. МИЛЕНА пее с вече приятно изморен, но толкова дълбоко изваден глас, че искам да изляза и аз да пригласям. Публиката мълчи и поглъща. Мълча и аз...След малко всичко просто свършва... а Suicidal Tendencies ме чакат на колелото.

Утре фестивалът започва наново.

ГАЛЕРИЯ