'I'm baaack! Baaack in the saddle again!'

Ревът на Стивън Тайлър от припева на песента, с която започва 'Rocks' (1976),  последният истински велик албум на Aerosmith, не спира да ехти в главата ми вече половин месец.

Причината е, че групата, създала идеалната рокендрол смес между епичните нео-блус рифове на Led Zeppelin и усета за хитово поп звучене на Rolling Stones, прескача поредния трап в кариерата си и отново се завръща с гръм и трясък.

А новият 'Music from Another Dimension!' е най-близкото до преоткриване на звученето и ценностите на Aerosmith от 70-те, на което си можел да се надяваш.

Групата отново работят с продуцента Джак Дъглас и от песни като 'Luv XXX' лъха на суров рокендрол, който би бил у дома си в 'Toys in the Attic' (1975).

Това продължава в 'Oh Yeah', 'Tell Me' и песни, в които Aerosmith са плюли на радио стандарта и се забавляват в продължение на по над шест минути – 'Out Go the Lights' и 'Street Jesus'.

Най-яките парчета в албума са плод на творческия тандем между Тайлър и Джо Пери.

Това ти връща загубеното след 80-те усещане, че слушаш истинска рок банда, а не поп изпълнители, които са поверили композирането на външни автори.

Aerosmith работеха по такъв начин след 'Permanent Vacation' (1987), правят го и сега. Но точно парчетата, писани заедно с Марти Фредериксен – който само за сравнение е съавтор на всяка една песен от 'Just Push Play' (2001) – са моментите, в които 'Music from Another Dimension!' пада по лице.

'What Could Have Been Love' е прекалено предвидима балада, която бледнее като въздействие с другите подобни песни в албума – кавъра на 'We All Fall Down' на Даян Уорън и 'Another Last Goodbye'.

'Lover Alot' пък е това, което обикновено се получава, когато поп продуцент опитва да напише рок песен – безкрайно повтаряне на тъп припев, което убива всякаква инерция.

Всъщност точно това е най-приятното в 'Music from Another Dimension!'

Рядко можеш да попаднеш на албум, в който рокендролът нагледно да пребива попа от бой. Те обикновено просто не са на едно място. Тук са. И тази победа е повече от сладка за слушане.

А като се замислиш, че само преди някакви си две години Тайлър и Пери не можеха да се гледат и групата правеше прослушвания за нов вокалист...