Албумът на завръщането на SOUNDGARDEN прилича на филми като 'The Avengers' по комиксите на Marvell, за който бандата записа парчето 'Live To Rise' тази пролет – много повече шум и PR, отколкото реални качества на продукта.

А 'King Animal' е точно това – продукт на индустрията. Както вероятно и самият риюниън на сиатълската легенда.

ALICE IN CHAINS се завърнаха тежко и категорично, въпреки риска 'нов певец' с 'Black Gives Way To Blie'.

PEARL JAM така и не си тръгнаха, като музиката им отлежа и от деветдесетарски гневен рок, постепенно премина в елегантна алтернативна музика за хора на средната възраст.

Покрай SOUNDGARDEN се вдигна шум до небесата, повече от година чакахме албумът, новини имаше за всичко, което се случва около групата, а първият студиен запис на американците от 16 години насам е пълен с полиран и равен мейнстрийм рок.

'Been Away Too Long' e предвидимо псевдооткровение, което повече прилича на задължение от страна на групата. Доста сходно с глупостите на ОЗИ в последните десетина години например.

Песента е напомпана, Крис пее чудесно, но музиката е много обуздана, китарите на Ким Тайл присъстват, а не хапят и всъщност, парчето преспокойно може да се върти по всяка рок радио станция, независимо софт или хард.

Това е и цялостното усещане от 'King Animal' – една адски важна и голяма група, създадена и движена от четирима големи музиканти, е отново пред нас и някак по задължение вади чудесно изсвирен и някак бездушен рок.

Разбира се, има и силните моменти – 'Non-State Actor' е игриво и фънкарско парче, което на живо със сигурност ще те кара да скачаш 4 минути; 'By Crooked Steps' пулсира в така любимата насечена ритмика на баса и барабаните на Бен Шефърд и Мат Камерън; мудната затваряща жега на ритуалното 'Rowing'; силните вокали на Крис Корнъл...

Но стремежът да се гони определена слушаемост и следването на формулата за директни хард рок парчета, разредени с по някоя и друга баладична песен, превръщат албума в предвидим запис, а не творение на лидери, вдъхновили днешни такива.

На повечето от песните липсват лице и мускули: в 'Bones of Birds' имаме приятно разпилян почти психеделичен рок, със силно ограничен от хлабавия припев полет; лиричните 'Black Saturday' и 'Halfway There' търсят полуакустична ведрина зад рифовете на Ким – по-скоро отзвук от титаничния някога тътен на SOUNDGARDEN.

Да, през 2012 виждаме и чуваме исполинска рок група, която обаче днес е тук, яхнала 'King Animal' – не див звяр, а твърде добре опитомено и дресирано да изпълнява трикове животно.