И така, имаме двоен албум вместо двата отделни, които групата ни обеща миналото лято.

Предполагам производствените разходи на един двоен албум са по-ниски от тези за два отделни, но това няма никакво значение при положение, че концепцията на проекта е непокътната. А тя е.

BIFFY CLYRO са майстори в писането на музика, която стъпва леко, но мушка здраво с лакти.

Рокерите от Глазгоу растат и помъдряват. Те са надраснали годините си, ако мога така да се изразя, и са крайно старомодни в отношението си към нещата. Имам предвид, кой прави двойни студийни албуми през 2013?

Спомням си как преди 13 години никой не обръщаше внимание на тези момчета, но тяхното упорство им се отплати щедро, защото 'Opposites' e най-добрият им, ъ-ъ-ъ, албум до момента - гръмогласен, настоятелен , мелодичен и замислен.

Всъщност, говорим си за два албума, както вече стана ясно, два противоположни албума - като музика и като текстове. Докато единият от тях е оптимистичен, другият е мрачен и отчаян.

Всяка песен от единия има своята противоположност в другия. Това е прост и ефективен метод , плюс това можеш да слушаш албума по стандартния начин и по двойки противоположности.

За онези, които ще се срещнат за първи път с BIFFY CLYRO, това е инди рок, поп рок, алтърнатив рок или наречи-го-както-искаш-рок. Ако не си падаш по синкопирани припеви, припеви, на които можеш да си припяваш и характерните за този тип музика мелодии, ще получиш главоболие.

В противен случай ще намериш тези 20 парчета за изключително заразителни, тъй като това е албум без какъвто и да е пълнеж, но пък в същото време е малко дългичък. Кой днес има толкова време, че да слуша час и двайсет минути от начало до край?

Това е може би единствният негативен аспект на този иначе автентичен шедьовър на съвременната рок музика.