Прекалено много групи са опитвали да продължат след смъртта на харизматичен член и са се проваляли.

А в очите на феновете Лейн Стейли наистина олицетворяваше ALICE IN CHAINS. Затова, след като през 2009 сиатълската група извоюва правото си да съществува, издавайки един от най-силните си албуми въобще, сега тя продължава да крачи напред из това, което за рок музиката общо взето са неизследвани територии.

Какво следва за една група след подобен преломен момент? Да продължи напред. ALICE IN CHAINS правят точно това с 'The Devil Put Dinosaurs Here'.

Правят го, сочейки с пръст група хора, които имат проблем точно с движението напред, макар и в чисто философски смисъл.

Религиозните фундаменталисти, отричащи теорията на еволюцията, са отправната точка за саркастичния социален коментар, който представлява заглавната песен. И докато този ангажиран подход е крачка встрани от характерното за ALICE IN CHAINS егоистично самовглъбяване, то в музикално отношение подобни мини-революции тук по-скоро няма.

'Hollow' отваря албума шумно и задава тона за неговото преобладаващо по-тежкото звучене – сякаш пропилите всяка нота от 'Black Gives Way to Blue' тъга и меланхолия тук са отстъпили място на вдъхновяваща жизненост. Следва около час от същата пищна смес от тежки рифове, психеделия и провлачени вокални двугласия, заради която тази група е една от най-универсално признатите в света на рока.

ALICE IN CHAINS винаги са работили с широка палитра от звуци и едва ли е изненада, че в 'The Devil Put Dinosaurs Here' тя се простира от размазващия слъдж риф на 'Stone' през препращащия към 'Facelift' режещ метъл на 'Phantom Limb' до почти кънтри напеви върху акустични китари като 'Scalpel'.
 
Гигантската класа на групата позволява всичко това да сработи идеално и я спасява в моментите, когато привидно тъпче на едно място (заглавното парче и 'Low Ceiling').

И всъщност именно това е логичната следваща крачка след прелома – без драма, без напрежение, без нови промени в състава си ALICE IN CHAINS просто са направили следващия си албум.

В 'The Devil Put Dinosaurs Here' чуваме група, за която миналото е... ами, минало. А настоящето е точно толкова интересно и вдъхновяващо.