Малко е трудно да облечеш в думи впечатленията си от албум като ‘…Like Clockwork’.

Песните, в хомогенното си цяло, са такъв мощен паралитик за съзнанието, че трябва да има нещо от креативната психопатия на Джош Хоми в теб, за да можеш да вербализираш адекватно всяка крива на парчетата.

Затова и няма смисъл от подробни ревюта за този албум – вместо да четеш журналистически глупости за песните, просто си пусни диска... и захапи нещо здраво. И все пак, ориентировъчно:

Приготви се за прелъстително отчаяние. Песните влизат плавно, меко и полепват като сладка отрова във вените – бавни, измамно нежни и болезнено въздействащи.

Идващи след почти фатален за Джош престой в болница и дълъг период на затишие около QUEENS OF THE STONE AGE, парчетата в ‘…Like Clockwork’ са концентрирали всеки творчески дразнител, минал през сърцето и главата на лидера на бандата.

Както той сам споделя: "след като решихме да не поставяме юзди на записите, яхнахме каретата на собствените си емоции. Прегърнахме злото в нас, оставихме ужаса, вкусихме от лудостта и изритахме красотата.”

Сблъскал се с личeн ужас, Джош Хоми събира отново QOTSA с ясната идея, че ако записват, ще се отворят за кошмарите си. С малко помощ от приятели.

За пръв път от ‘Songs For The Deaf’ имаме под шапката QUEENS OF THE STONE AGE, освен съставът на групата, така и Дейв Грол, Ник Оливери и Марк Ланеган.

И още няколко гости, сред които Елтън Джон и Трент Резнър. Но този път сме далеч от тежкото и бучащо звучене на третия албум на групата. Бързите парчета са две, позитивните и толкова не са. И без да е блудкаво меланхоличен, ‘…Like Clockwork’ лесно те оставя с объркано чувство на тъга и безпътие.

Албумът е лунатично лутане при мескалинов трип в обезобразената пустош на постапокалиптичен сай-фай, режисиран от Тарантино и Родригес, с главен ръководител Джош Хоми.

Неслучайно от бандата пускаха едно след друго анимационни клипчета, напомнящи едновременно на онази кърваво-пустинна манга ‘Afro Samurai’ и комиксите ‘Sin City’. Неслучайно после QUEENS OF THE STONE AGE сглобиха петте филмчета на британския артист Boneface (автор и на обложката) в плътeн мелодичен аудиовизуален кошмар.

И ако не си го гледал, отскочи до www.likeclockwork.tv.

Всъщност, съвсем лесно мога да си представя този албум да се използва за саундтрак на евентуален пълнометражен филм по комиксите върху ‘Тъмната Кула’ на Стивън Кинг. Отчаяние, лудост, смърт, любов, кръв в белия дроб.

Ако в ранните албуми на QUEENS OF THE STONE AGE или KYUSS музиката пареше с нажежения от слънцето пустинен пясък, а китарите дращеха ушите с кактусови рифове, в ‘…Like Clowckwork’, пустинята е потънала в нощен хлад.

И е пълна с призраци.

Приятно пътуване!