Намираме за малко (доста?) самоиронично, че ‘Hesitation Marks’ започва с гласа на Резнър, припяващ “I am just a copy of a copy of a copy”.
 
Естествено, би могло да става въпрос за пълно съвпадение (макар че при NIИ малко неща са случайни), защото в останалата част от албума няма никаква ирония, но пък има точно това, което сте очаквали от Трент. Дори и това-онова, на което не сте се надявали.

Зареден с придобитото през годините презрение към модите и правилата, както и с ясната идея, че с ‘Hesitation Marks’ няма да промени света на музиката (както направи с ‘The Downward Spiral’ през 90-те), Резнър се е концентрирал върху композирането на много добре балансирани, интровертни парчета, в които интелигантният поп саунд се сблъсква със задължителния шумов индъстриъл (цитираните в интервюта влияния варират от Skinny Puppy до Throbbing Gristle), доста осемдесетарски бийтове (неминуемо напомнящи за NIИ началото с ‘Pretty Hate Machine’), точно подбрани семпли, ембиънт подложки и епизодични китарни включвания (все пак, тук са намесени Ейдриън Белев от King Crimson и Линдси Бъкингъм от Fleetwood Mac).

Както и при появилия се през 2008 ‘The Slip’, тук ясно личи абсолютната увереност на Резнър, който знае как да не преиграва, като така придава особен чар на комбинацията от ъндръграунд звучене и премерено слушаеми конструкции.

За феновете, ‘Hesitation Marks’ ще е лесен за харесване и, прощавайте за крайното твърдение – хитов албум.

Няма и как иначе – парчета като ‘Satellite’, ‘Disappointed’, ‘Copy of A’ и минорно-електронното ‘I Would For You’ са онова, което съвременната поп музика би могла до бъде, ако в нея беше намесен няколко хиляди пъти повече акъл, внимание към детайла и музикално умение.

След първоначалното скициране на композициите (на лаптопа на Трент, из разни хотелски стаи, както е обичайно в последното десетилетие), е паднала доста студийна работа, което опрелено си личи в многопластовия звук и хармониите, които направо ви задължава да се наслаждавате 'Hesitation Marks' на добри слушалки или с прилични съответните озвучителни тела.

Ако приемем периодите тишина (шестте години между ‘The Fragile’ и ‘With Teeth’, петте между ‘The Slip’ и ‘Hesitation Marks’) за маркери между различните епохи в историята на NIИ, то Третата епоха започва дори по-обещаващо от Втората.