CHIDLREN OF BODОM
DECAPITATED и MEDEIA

13.11.2013 
зала "Универсиада", София
текст: Ясен Петров, снимки: ТМР и Светослав Вълчев

Денят е сряда и жална им майка на тези, които на другия ден трябва да работят с ушите си. Тринадесетият ден на месец ноември е отреден за аудио блицкриг и не се предвижда да се вземат пленници - просто няколко часа неподправено клане.

Концертът започва около 5 минути по-рано от предвиденото и къде заради това, къде заради факта, че е някакъв вселенски закон, но публиката в 'Универсиада' изглежда рехава, когато на сцената излизат MEDEIA.

Нещата си идват на мястото някъде около третото парче в сета, когато вече е невъзможно да метнеш бира, без да оплискаш поне трима куфеещи фена и двама в мошпита.

На мен лично ми харесва, когато подгряващите групи тръгват директно на пета скорост и с мръсна газ, така че останах доволен.

Съдейки по факта, че доста хора спряха да се джабурят с бира край стената на залата и се преместиха да се джабурят с бира в набъбващата тълпа, смятам че не съм единственият. MEDEIA удрят силно и категорично, и макар че на моменти гласът на Keijo като че ли губеше битката с двете китари и клавира, успяха да подгреят така, че пушек да се вдига.



Това с пушека, държа да отбележа, не е тъпо клише*, а тъп начин да спомена машините за дим, които действаха не от сцената, а от самата зала, така че светлинните ефекти да са по-ясни изразени.

Говорейки за ефекти, единственото в сета на MEDEIA, което ме накара да пристъпям неловко от крак на крак, беше някакво половин-минутно недоразумение, когато Keijo използва някакъв сатанински аудио ефект, за да каже някакъв сатаниски лаф в името на малко аплодисменти. Получи ги, но, честно, нямаше нужда. Но въпреки това, впечатлението, което направиха е повече от добро.



Сега идва моментът, който в моите очи илюстрира причините защо трябва да има подгряващи групи. Допреди няколко часа не бях чувал за DECAPITATED.

От няколко часа минус половин съм фен на DECAPITATED. Има го този момент - всички знаем, че хедлайнерите ще ни натрОшат на трЕски и доста от мен цинично смятат, че подгрящите гупи ги има, за да разсейват опашката за бира, така че аз да имам шанс да се вредя.

И ето че на сцената излиза тази полска кокалотрошачка. Имаха си предварително записан интро-трак. Нямаха милост. Парче след парче, всяко по-свирепо от предишното, а имайте предвид, че още първото имаше потенциала да предизвиква травми. Кълна се, барабаните могат да накарат и Гатлинг картечница да позеленее от завист. А и волумето скочи значително нагоре.

Ако MEDEIA накараха крачолите ми да се развяват на триоли, то DECAPITATED заблъскаха целият аз в облегалката на стола (ъхъ, бях на трибуните, мразя се).

Минималистичен формат - една китара, бас, барабани и вокал, DECAPITATED изпълниха залата с трясък, китарни писъци и рев, а и с хора. Мошингът към този момент е естествено състояние на тълпата - вече не можеш да хвърлиш чаша текила без да оплискаш поне двама мошъри (а чашата да удари трети).

Е всичко хубаво си има край, но той тепърва предстои. Малко саудчек, бирен джабур, и ето че Децата излизат на сцена.




Бих си признал без бой, че CHILDREN OF BODOM не е любимата ми група, но доста сериозно преосмислям позицията си.

COB са една от тези банди, които трябва да се гледат на живо. Стилознанието никога не ми е било нито сила, нито приоритет.

Интернетът казва, че CHILDREN OF BODOM са:

- мelodic death metal
- power metal
- thrash metal
- neoclassical metal
- extreme metal



Аз пък казвам, майната му на етикетите, строшиха ми главата! COB са нещо като хибрид между валяк и комбайн на стероиди, който те блъска с около 200 в насрещното. Ако децибелите на Decapitaded ги усещах по кожата си, то COB щяха да изплюят карантията ми през гърба.

Не мисля, че имаше част от сета им, която да не беше свирепа.

Виртуозни сола, сеизмичен бас, красив синхрон между китара и клавир, мощни ревове и от Алекси, и от публиката. А и аз лично, бидейки малко дърт, нямаше как да не проточа лиги по къдравия шрединг, който Алекси поддържа жив в свят, който не си пада много по солата така или иначе.

Освен това - мошинга. В залата на моменти се оформяше мошпит, но през по-голямата част от времето кавалкадата пред сцената беше кипяща група от еуфорични тела.

Иронията в концертните репортажи е, че можеш да опишеш общо взето всичко, но не и музиката. Това е един от тези трябваше-да-си-там моменти. Моментът, когато няма разделение между изпълнители и фенове, а има концерт.

Моментът, когато няма група и публика, а има една хомогенна куфееща маса, просто част от нея са прикачени към усилватели.

Казаха, че ще се върнат. Ние - също.

ПП: Трябва да намеря човека, който е измислил Финландия и да му стисна ръката.

__________________________

* баш такова си е (бел. всеки-с-малко-вкус)