Упир, разбира се, е само едно от названията на лепира, въпера, плътеника или, за да ви е по-лесно – на злосторния вампир, който броди из фолклора на всички балкански народи.

С тази ремарка само искаме да покажем колко сме начетени, защото UPYR определено не черпят вдяхновението си от ‘Народна вяра’ на Димитър Маринов, а гледат по-скоро към европейския северозапад, където лежат корените на така обичния за тях екстремен метъл.

Без съмнение основното понятие тук е дуум, но към него бързаме да добавим дет и блек, за да бъдат нещата още по-точни.

‘Аltars/Tunnels’ направо прелива от дяволски черна атмосфера, парчетата са прилично дълги (не падат под 9 минути), рифовете пък са тежки, плътни и хипнотично повтаряеми, а вокалите на Боро Бродник (същият, от Melekh) варират от изтерзан рев до шепоти и много приятни наративи, почти като онези на Аарон от My Dying Bride.

Изобщо, в ‘Before the Altars of Necrotic Karma’ и ‘Into the Tunnels of My Sleep’ ясно се усеща влиянието на първичния британски дуум метъл (мислете в посока първите My Dying Bride и Paradise Lost), но бихте могли да чуете даже фюнеръл дуум залитания към стила на Esoteric и Urna.

И въпреки че става дума за ЕР, в ‘Аltars/Tunnels’ има доволно разнообразие и динамика.

Защото между диаболичните метални пиеси е скрит ‘Hymn to Pan’, един сайкъделик рецитал (по стихове на добрия стар Алистър Кроули), който пък напомня най-вече на добрите стари експериментатори Endvra.

Отдавна, ама наистина отдавна не сме слушали българско демо, което да звучи толкова обещаващо.