KYLESA
The Frequencies+Upyr+Brond
11.02.2014, *MIXTAPE 5* - SIDE B, София

текст: Ивайло Александров, снимки: Божидар Петков


Нека да започнем с това, че група от калибъра на KYLESA, от каталога на Relapse Records, в света западно от Кулата (известна още като Минас Моргул) съвсем неучудващо пълнят и по-големи зали от B-Side на *Mixtape 5*.

Но фактът, че тук концертът беше продаден и обявиха втора дата на следващия ден, само може да ни радва и да се отчете като белег за зародила се сцена. Поздравления!



Пакетът банди е провокативен. Първо имаме Brond - бившите GRДD, но с човек по-малко и Максим зад барабаните. Иначе всички пеят. Така де, викат. Доста мелвиноподобно чудовище, но с мат-рок забежки. Дебют за пичовете. Пет песни, жестока енергия, много хъс и абсолютен професионализъм. Чакаме записи!

Upyr изригнаха миналата година, като включват отломки от няколко други ъндърграунд банди. Шарен букет са. За разлика от музиката. Там е тежък, бавен, мрачен дуум. Не точно фюнеръл. Но съвсем в духа на дет-дуум бандите от началото на 90-те. Боро е адски вдъхновяващ и филмиран фронтмен. Новият китарист Сашо пък е неочаквано включване от (уви) бившите Booze Brothers.

Три песни, половин час и на сцената изскачат организаторите от Them Frequencies.

Бандата свири модерен хардкор с щипка мат, щипка пост-хардкор и енергията да разпилеят стадо заспали на припек хипопотами с постоянното вилнеене по подиума. Песни от ЕР-то и албума, размятат се първите крайници и пред сцената, загряли сме до пот и идва време за гостите от Джорджия.



KYLESA са петглаво чудовище. Двама барабанисти, двама вокалисти/китаристи и един басист, които в комбинация ти пукат прешлените, а от двойния ритъм на Ерик Ернандес и Карл МакДжинли (не, не свирят различни неща, но общият им залп придава солидна плътност и заплашителност на ритъма) ти идва да залегнеш пред сцената.

Канонадата включва парчета от шестте албума на бандата, а началото идва от може би най-впечаляващия им запис - 'Static Tensions' от 2009.

Вокалите на Лора Плезънтс се губят във виелицата от блърнати и виещи слъдж китари, докато Филип Коуп реве колкото му глас държи. Впечатляващо е как една дребна и покрита с татуси руса мацка вилнее пред, крещи и куфее над 200 души, докато те се опитват да си отвинтят тиквите от хедбенг или да си разменят крайниците в мошпита.



Яко е, че въпреки че имат албум от миналата година, от 'Ultraviolet' чуваме шепа песни, за да има от всеки запис на KYLESA.

И не, за тези двама-трима, дето си искаха кавъра на 'Set The Controls For The Heart Of The Sun' - това не е трибют банда.

Сетът завършва с чудовището 'Running Red', отпред така кипва, че ми се изпотяват и зъбите, а косите ще се решат с ножици за храсти.

Бис? Има. 'Don't Look Back' и 'Said and Done'.

След това идва обещанието за пълно повторение още на 12.02, бири и зелен дим. Сънят друг път.