Разбира се, имахме едно на ум.

Заради семплото заглавие, сякаш по-подходящо за поредния скучен албум на Deicide, отколкото за BEHEMOTH.

Заради нелеката борба на Адам Дарски с левкимията, която отложи записите на нов материал с поне четири години.

Заради всички тежки очаквания, с които ‘The Satanist’ бе натоварен още преди да бъде издаден.

Заради обичайните ни фенски опасения, че след годините на възход, групата най-сетне ще се хлъзне – или в това просто да издава албум след албум, за да задоволи пазарното търсене, или в това да пробва нещо по-лесно и лековато, за да се привлече аудиторията на Dimmu Borgir, примерно.

Разбира се, не трябваше да се съмняваме в Адам Дарски.

Защото това не е просто завръщането на BEHEMOTH, а един от албумите на 2014. Нищо чудно – и едно от най-добрите екстремни издания за последните пет години.

Вероятно най-важното при ‘The Satanist’ е неговата монументалност. В него няма недомислици, пукнатини, излишък или прекомерност. Нещата пасват отлично едно към друго, като гладки строителните блокове на средновековна крепост – от картините на руския окултен художник Денис Forkas Костромитин (по една за всяко от изданията на албума, нарисувани с бои, смесени с кръв от Адам Дарски) през мракобесната фотосесия (свързана силно с дебютния сингъл ‘Blow Your Trumpets Gabriel’), до изключително адекватното включване на саксофон и рецитирането на стихове на големия полски драматург Витолд Гомбрович (можете да намерите няколко негови пиеси преведени на български).

Музиката пък е точно онова, което очакваме от BEHEMOTH, но не точно.

Даваме възможно най-високата оценка на ‘The Satanist’ тъкмо защото е екстремен, пробиващ стени дет/блек хибрид, който обаче притежава динамика, разнообразие и дузина изненади, които да го направят не просто добър албум, не просто приличен за две слушания, а да го отличат ясно от десетките издания, които се появяват паралелно с него.

Защото в ‘Amen’ и ‘Messe Noire’ са безпощадни парче в най-добрите традиции на Marduk (и, разбира се, на BEHEMOTH), ‘In The Absence Ov Light’ и ‘Blow Your Trumpets Gabriel’ са епични и различни, пропити с тежка атмосфера, а ‘O Father O Satan O Sun!’ е възможно най-изненадващият край – помпозно-триумфална оратория с тежък, повтарящ се риф, допълнен от хорови вокали, Hammond орган и класически оркестрации.

Вече трябва да ви е станало ясно, че за такъв албум трудно се пише, защото в известен смисъл е излишно.

‘The Satanist’ е перфектно, многопластово произведение, което изисква най-вече да бъде чуто, отново и отново. Затова спрете да мрънкате как никой не правил албуми като едно време и слушайте новия BEHEMOTH, по дяволите.