Не е необходимо да си дърт пръдлив нещастник, за да се кефиш на неща като The Young Gods, но, повярвайте, понякога помага. Големите прашни учебници по история разказват приказки за това как въпросните швейцарски авангардисти са оказали влияние на всички - от Майк Патън до Трент Резнър, но горчивата истина е, че надали бихме си извели такъв извод от новия им албум "Super Ready/Fragmente". Още преди време The Young Gods бяха прескочени от съвременници и последователи, но сега те решиха да се завърнат с издание, предлагащо куп безсмислени парчета, които бихме искали да забравим в момента на пускане на диска... Никой не желае да поставя под съмнение постигнатото в миналото или влиянието, което са оказали, но е очевидно, че днес The Young Gods не могат да се състезават със самите себе си. Те звучат така, все едно снощи някой е откраднал всички свежи хрумки от иначе добре скритата кофа с материал. Всъщност, това може да се е случило още преди 10 години, знам ли... Винаги е тъжно, когато легендарни музиканти сами се грижат за това да станат за посмешище, без дори да го осъзнават. Не че някой ще нарече с отвращение този албум говно. Не. Просто никой няма да го слуша, а това е по-лошо от всичко останало.