Може и да са банда гибралтарски фламенко откаченяци, но Breed 77 са също така и много повече от сбора на съставните си части. Специално в този албум, “Un Encuentro”, те хитро са сложили 11 парчета, всяко от които е било записвано и преди, но този път ги имаме на испански. Чувам как си мърморите: Още един безсрамен опит да ни изпразнят джобовете... Но я чакайте за секунда - сега е много по-забавно. И защо не го направиха навремето? Всъщност, на кого му пука? Точно тук и сега пичовете се скъсват от рок... или от, ъ-ъ... танци. Никой не бива и не може да е сигурен в термините, които използва, когато става въпрос за този двуезичен латино рокенрол чайник, в който спонтанно се смесва всичко в безразборна смес. Получава се нещо толкова извратено, че може да се сравни с банди, броящи се на пръстите на едната ръка. Като стана въпрос за други банди, е трудно да повярваш, че Breed 77 могат да родят армия от последователи. Въпреки великолепието на идеята, похватът им е обречен - не само заради британския им произход, но и заради това, че хората като цяло се отдалечиха от стилистиката в края на 90-те. Да, тогава беше мега-хипер-ултра яко да смесваш която и да е музикална форма с латино и хип-хоп, но днес тенденцията е да се съживяват пуританските хеви метъл ценности. Въпросът дори не е дали това е правилно, просто Breed 77 изглежда не се вписват напълно във времето, в което живеем.