Освен музиката, около този албум има поне още два забележителни аспекта - вокалното участие на Ефрем Шулц от Death by Stereo в “Son of Lies”, което вероятно е едно от най-добрите парчета в диска, и изключителният артуърк на комиксовия художник Алекс Дюпри. “Conviction” е третото издание на Aiden, ако не смятаме миналогодишното EP “Rain in Hell”, и ако някой очаква мъртвешкият грим и емо отношението да са се разкарали, предупреждавам ви, нищо от тези неща не е променено. Чисто музикално, обаче, Aiden значително са подобрили звука си, като са го направили по-атмосферичен и, нека си го кажем направо, поп. Както някои други банди, излизащи от пънк/емокор сцената, Aiden напълно са превключили от наполовина кращящия и наполовина пеешия маниер на вокала към чисто пеене. Нещо повече - песни като “Hurt Me” и “Darkness” показват напредък в писането. Тъй като са достатъчно талантливи, са се престрашили да предприемат рисков ход, който може да ги прати на върха или да ги хвърли зад борда за дълго време. Съдейки по “Conviction”, опитът си е заслужавал. Слушането му е изключително приятно, понякога успокояващо, ако не и носталгично изживяване. Независимо дали става въпрос за ритмичното “Teenage Queen” или почти дарк уейва на “One Love”, този албум притежава безброй начини да хване в капан вниманието ви. В края на краищата, единствено добрите песни са това, което има значение, и Aiden са научили най-важния урок: не е задължително да усложняваш музиката си, за да те уважават. Точно обратното, простичките неща винаги докосват хората от първия път. Песните в “Conviction” са брилятни в прозрачността си, с гениалните включвания на пианото и чувствените припеви. Лично аз бих залепил този диск за стереото в колата, ако беше възможно, и съм сигурен, че ако си падате по 18 Visions, Roses Are Red и AFI, ще направите като мен. А после го пуснете до дупка по целия път към гимназията.