Рей Мазола - човекът, който крещи, вика и се дере за Full Blown Chaos, е странен и интересен индивид. Той изплюва лириките си с гняв и страст. Джъга-джъга-джът, оре китарата отдолу. С други думи - нищо, което да разширява творчески границите на вече създаденото в метълкора, но пък няма нужда да ни изненадват всеки път, нали? Понякога са нужни един-два акорда и някой вече е щастлив като маймуна на щанда за банани. Трикът тук е в гневът. Именно там влагат въобръжението си FBC и, без да имат силата и възможността да откраднат златния медал за оригиналност, изследват всичко, което си заслужава изследването - силните, слабите, живота и всичко, случващо се в него. Въобще, думата “живот” е ключова в “Heavy Lies the Crown”. Или се вгледай в собствения си живот, или продължавай да се наслаждаваш на музика, посветена на зли джуджета и огнедишащи дракони. Нали знаеш, от теб зависи. В някои от песните се усеща плътен мрак, сякаш пуснат с дебел воал, наляга те клаустрофобично чувство. Други пък директно те хващат за гърлото, но посланията са навсякъде. Те пулсират, вибрират и предизвикват стандартния начин на мислене. Не ме възприемай погрешно - тук няма нищо толкова интелигентно измислено, че да ти даде духовно издигане. Просто агресия. Но не агресия заради самата агресия. Има обяснение. Има раздробяване на дребни части и после пълно сглобяване на чарковете, като при кубчето на Рубик. Те са със сигурност не са банда шегаджии. Подобно на съвременниците си Death Before Dishonor, FBC развяват високо знамето на хардкора, без значение, че днес в жанра почти всичко създадено е принудено да се мери с могъщите Hatebreed. Така че накрая, без да е размазващ, “Heavy Lies the Crown” ще запълни определена празнина във фонотеката ти. Празнина, причинена от надигащата се вълна от стотици емо, пост-кор и пр. бандички, които, нека си го кажем, идея си нямат за какво ставаше въпрос по-рано в този тип музика. Е, FBC съзнават точно къде принадлежат. Колкото до качеството, нали знаеш какво казват хората - като няма риба, и ракът е риба.