През последните години кръстоската между поп и метъл отново се доказа сред голяма част от британските банди като прекрасна хрумка, така че за Fightstar от Албиона бе неизбежно да започнат да привличат внимание след миналогодишния си дебют "Grand Unification". Новият им албум перфектно показва, че след записите на "Leper Messiah" на Metallica за трибютния диск на "Kerrang!", Fightstar имат по-сериозни намерения от това да правят кавър версии на парчета на други хора. Песни като "We Apologize for Nothing" и "Deathcar" са способни да удрят доста по-силни крошета, отколкото предполага теглото им. Всъщност, няколко песни от диска с лекота биха се превърнали във величави стадионни химни, ако не беше онова тромаво чувство, което изпълва стаята, докато слушаш "One Day Son, This Will All Be Yours". Дискът притежава един такъв пуст, блед и понякога направо безизразен стил на изразяване, който лишава иначе не лошата музика от истинска идентичност. Не, че Fightstar са единствените наоколо, страдащи от този синдром, но като говорим за критика, това е нещо, върху което си струва да се замислят за в бъдеще. Албумът не е нито особено добър, нито лош, а нещо средно, което или ще харесаш до мозъка на костите си, или ще намразиш със страст. Малко вероятно е такова издание да промени музикалния пейзаж или да събере много нови фенове, но за 12 песни парите ти ще са горе-долу добре похарчени, стига, разбира се, подобна музика да опъва платната на лодката ти, фигуративно казано.