Понеже идват от североизточната част на САЩ, A Life Once Lost със сигурност са наследили нещичко от съседски имена като Converge, Isis и The Dillinger Escape Plan, но след толкова хваленото издание на Roadrunner от 2005 г., “Hunter”, групата направи значителен ход към още по-техничарския метълкор, като по този начин се отдели от модната глутница на всички искащи да станат като Testament и Metallica. Новият албум “Iron Gag” представя сегашния начин на мислене на една група, която има желание да се развива с всяка следваща стъпка. Това не е обичайната “замръзнала във времето” американска банда. Напротив, великолепното изсвирване на комбинацията от хардкор и прог-дет метъл с многобройни смени във времената слага “Iron Gag” между дисковете, достойни за купуване през есента на 2007 г. заедно с тези на The Black Dahlia Murder и The Dillinger Escape Plan. Точно защото очакванията към него са далеч по-малки, въпросното CD има потенциала изненадващо да се озове над конкуренцията си, ако му дадеш шанс за това... но има нужда от слушане отново и отново. Има нужда от пълната ти и безусловна концентрация, все едно е новият Mastodon. Като всеки типичен албум, който “пораства” в теб, “Iron Gag” се различава от предходния както професор по Английска литература от студентите си. Странно, но A Life Once Lost успяват да задържат тръпката и да я пренесат през целия диск, оставяйки впечатление за някаква концептуалност. Има блусарски грууви части (“The Wanderer”), атмосферични китари, напомнящи на късния Carcass (“Masks”) и характерни хардкор набивки със свирепи вокали (“Silence”), но въпреки разнообразието на изразните средства, “Iron Gag” си остава много монолитен албум. Всъщност, има само някои части от песни, където бандата звучи така, все едно губи посоката и химията, създала удоволствието от слушането на останалия материал. Като цяло, обаче, това е поредното доказателство, че A Life Once Lost имат ведро музикално бъдеще отвъд ограниченията на метълкора и търпеливо ще ги изчакаме напълно да се отскубнат от този жанр.