Има милион причини да чуеш този албум, но аз ще ти кажа най-важната от всички: The Black Dahlia Murder забиват зверски. Точка. Те може да са все още само на по двайсет и няколко години, но си струват парите. Напълно сериозно. “Nocturnal” илюстрира перфектното бракосъчетание между прогресия и агресия. Той представлява абсолютен и опърничав отказ групата да се съобразява само с един удобен и “вкусен” стил, което им спечелва още повече уважение. Смесването на равни, но силно видоизменени и мутирали част блек, дет и траш със съвременен метъл и мат-кор никога не е звучало по-освежаващо. Трудно е да се каже, че бандата е достигнала до някаква висша формула, но в целия албум се демонстрира значителен напредък. Така “Nocturnal”, най-общо казано, се превръща в един от най-важните дискове, излезли тази година. Той съдържа брилянтни китарни сола и отсечени мелодии. Развява брутални рими (например в текста на “Virally Yours”, разказващ историята на човек, постъпил на работа в болница, само за да е по-близо до мъртвите) и модерно отношение. Въпреки всичко, ако се заслушаш внимателно, ще останеш изумен от някои напълно автентични влияния от Carcass и Death. Говоря пак за китарните сола, но конкретизирам веднага - става въпрос за заглавното парче. Това, което се случва, докато таймерът отброява секундите между 1:52 и 2:31, е същината на “Nocturnal”. Имам предвид инсрументалната същина. Вокалите, поне за мен, продължават да не сработват добре. Крещенето, вярно, е заменено... но този път с врещене, което е още по-дразнещо. Представи си Cradle of Filth, но още по-зле. Пак казвам, това е моето мнение. Някои хора със сигурност ще харесат начина, по който TBDM са решили въпроса с вокалните партии. За нещастие, за мен това са две точки по-малко от общата оценка.