Когато един албум, който си купил току-що, започва с безсмъртни думи като “Bring out your dead / Bring me their heads / An execution is at hand,” вероятно ще се направиш на глупак пред себе си, ако продължиш да се чудиш какво да очакваш от диска. Плюс това, преди да си го пуснеш, си видял артуърка на Пол Романо, работил и за A Life Once Lost, Mastodon и някои други съвременни герои. Плюс това си прочел името на групата. Е, с банда като Through the Eyes of the Dead и техния нов албум “Malice” получаваш това, за което си платил - вадещ зъби без упойка, брутално разтварящ задници и увреждащ главния мозък дет-кор с издупени китари, бързи двойни каси и грухтене върху всичко, което изброих досега. Смесен и продуциран от Ерик Рутан, познат от делата си с Hate Eternal и Morbid Angel, “Malice” напълно оправдава името си. Надали на някого наистина му пука как ще наречем този албум - съживяване на дет метъла или просто много силна колекция от 11 парчета, смазващи всичко по пътя си. Това наистина няма значение, когато банда като TtEotD е тук. Днес името Suffocation (откриваме доста влияния) едва ли бие някаква камбана в главите на младите, посещаващи концерти на The Black Dahlia Murder, но най-накрая тази ситуация е разрешена благодарение на гробищни парчета от вида на “As Good As Dead” и “Pull the Trigger”. Те безспорно ще върнат любовта към дет метъла. Естествено, той вече не звучи като в старите времена, но пък кой въобще звучи така днес? Нямаш нужда от машина на времето, ако желаеш да си стоиш в миналото, пич. Просто не излизай от къщи, това е. За останалите - TtEotD е предизвикателство да разбереш, приемеш и оцениш настоящото състояние на жанра. Има някои неща, които биха направили диска още по-як и разбичкващ, но предполагам, че това е въпрос на време и устойчивост на намеренията.