През последните 40 години мистър Робърт Алън Цимерман, иначе познат на драгия слушател като Боб Дилън записа повече от 30 студийни и 13 концертни албума, без да броим безчетните колаборации, сингли и всичко останало. Говорим за качество. Това е ебати сериозния принос! В свят, доминиран от глупости като медиите, пропагандата, свинкия грип и Джъстин Тимбърлейк, Боб Дилън стои като гигант, като олицитворение на онова, което обичаме да наричаме смислена музика. Не можем да не признаем, че Боб остарява с достойнство. Неговата слава е несломима. Всъщност, ако има нещо, което я е наранило или изтъркало малко, то това не са провалите в кариерата на мистър Дилън, а липсата на такива. ‘Together Through Life’ носи чувство на освободеност, което е напълно нормално след натоварения с тежки емоции ‘Modern Times’ от 2006. С други думи, ако Боб е способен да направи запис като за парти, това е именно този албум. Отпусни се, посмей се малко на думите в ‘My Wife’s Hometown’. Това парче е не само сърцат блус, но е посветено на Уили Диксън /би трябвало да го знаеш, ако досега не си живял под някоя скала/. Отварящата песен ‘Beyond Here Lies Nothin’ може леко да ти заприлича на The Doors, но с ‘Life is Hard’ всичко си идва на мястото, по-специално някъде на бреговете на Мисисипи, ако разбираш какво имам предвид. Тук е звукът на испанската китара, тук е всичко, което ти трябва. Просто го изслушай. Явно даже Боб може да се отпусне и да обърне всичко на парти. Естествено, основната разпознаваема характеристика на ‘Together Through Life’ е блусът, който, подозираме, Боб Дилън би могъл да сътворява дори когато спи. Вероятно именно това според някои е слабото място на албума, но лично аз се съмнявам, че някой очаква Боб да започне да се преоткрива като творец на този етап от живота си. Едва ли му е останало нещо, което трябва да доказва. От значение е камо, че Дилън /с чийто носов глас някакси успяхме да се спогодим през годините/ е по-скоро адекватен съвременен артист, отколкото антично божество от миналото.