Преди няколко години ги считаха за първокласна метълкор група. По времето на 'Impossibility Of Reason' бяха разглеждани и титулувани не само като иновативни музиканти, но и като лидери на т.нар. Нова Вълна На Американския Хеви Метъл. Chimaira имаха всички шансове да засенчат своите връстници. За нещастие в състава имаше твърде много търкания, прекалено много смени на барабанисти и звукозаписни компании. Днес много хора избягват Chimaira, защото смятат, че са обикновен метълкор, който няма с какво да ги развълнува или впечатли. Някои казват, че групата просто е изпуснала момента. Може и така да е, но със сигурност намериха нещо, което другите се опитват да търсят през цялата си кариера- дълбочина на изразяването. 'The Infection' е едно трудно пътуване за слушателя. Мрачно и бавно. Мизантропско. По пътя има дупки и неравности. Може дори да се запиташ дали тази група е онази група. Може да ти се наложи да вземеш пак книжката на диска, за да се увериш. Да, пише Chimaira. Уау! Гласът на Марк Хънтър сякаш е бил подложен на някаква жестока хирургична намеса. На моменти звучи почти като Крис Барнс. Запазената марка на 'The Infection' е различна от подхода при предишния албум 'Resurrection'. Сега, по протежение на целия диск едно нещо остава напълно непроменено и това е ужасяващата мрачна китарна мощ- едновременно груба и прецизна. 'Infection' е страховито преживяване. Звукът има всички достойнства на съвременните велики метъл образци, но когато го слушаш отново и отново, става очевидно, че не всички парчета в албума могат да се мерят с най-доброто, създавано на сцената напоследък, да не говорим за 'Impossibility Of Reason'. Може би се дължи на бледото начало ('The Venom Inside'), може би на обърканата и хаотична 'Secrets of The Dead. Причината би могла да бъде дори в незапомнящото се 'Impending Doom'. Не знам, но нещо липсва. За щастие песни като 'Frozen in Time' и 'On Broken Glass' частично успяват да спасят положението. Онова, което също горе-долу реабилитира нещата дотук, е мрачният епичен инструментал в края- 'The Heart Of It All'. Ето това вече е класа! Chimaira могат и по-добре. Нека се надяваме, че следващият път те ще върнат към нормалното темпо. Бавните неща не сработват добре.