Въпреки че извън всякакво съмнение тези четирима господа са по-познати на широката аудитория с дейностите в разни други банди, тази година те вдъхнаха живот на една от най-успешните и смислени супер групи напоследък и издадоха рок албум от най-висока класа. В последно време това не се случва особено често, нали? В CHIKENFOOT са двама бивши агенти от Van Halen (Сами Хагар и Майкъл Антъни), един от Red Hot Chili Peppers (барабанистът Чад Смит) и задължителният за всяко подобно начинание бляскав китарист, в случая самият Сатриани. Започнало като джем сешън парти в покоите на притежаваната от Хагар Кабо Уабо Кантина в Мексико, това музикално приключение набира скорост едва преди година и нещо, когато Сами и Майкъл вече са наистина готови да се наслаждават на свободатата си от Van Halen, а Чад с радост уплътнява почивката си от RHCP. Що се отнася до Джо Сатриани, прекрасно знаем, че той никога не би изпуснал възможността да сътрудничи с равни на себе си имена, които вече имат изградена публика. Едноименният албум на Chickenfoot е записван миналата година в студиото на Джордж Лукас (да, да този същият е) и представлява точно онова, което очакваш от него - изложба на изобилието от таланти, които притежават тези четирима души, но в същото време става въпрос за директна и даже малко рамкирана рок машина, без кой знае какви изненади. Очарователният елемент се крие по-скоро във факта, че днес такава музика вече не се прави. Като добавиш към това неограничените умения на Сатриани с китарата и способността на Хагар да взривява кръвоносни съдове с неподправения си, пропит с истински рокендрол глас, картинката гору долу се намества. А, да, да не забравяме Чад, който удря забалежително - така, както никога не биха му позволили в RCHP. Ако ти е нужен етикет какво представляват Chickenfoot, тази работа може да свърши парчето 'Sexy Little Thing'. 'Soap On the Rope' пък е... да кажем, че е предвидима, въпреки че притежава заряд и енергия. Едва ли някой очаква мръснишки рокендрол като 'Running Out' да бъде ракета носител на текст, свързан с опазването на околната среда, но така е то, 2009 е и нищо май вече не е същото като едно време. Преди малко определих този албум като 'рамкиран', поне в известна степен. Със сигурност някои от парчетата ми се сториха леко спънати- може би на първо място ненужната пауър балада 'Learning To Fall', обикновеното 'Get It Up' и бледият финал 'The Future Is The Past'. И докато слушането на диска си е по приключенски приятно, то точно на тези моменти не можеш да се въздържиш да не се запиташ дали четиримата, замесени в това, независимо колко са добри, не са ръба на бъдещ творчески банкрут. От друга страна, на всички ни е ясно, че това е еднократен опит, и Chickenfoot едва ли приемат нещо за даденост. Затова просто тряскат убийствен рокендрол без компромиси. Останалото ще отсъди историята.