Едно от великолепните преимущества на това да работиш в музикалния бизнес е, че понякога, повтарям, понякога, имаш шанса да чуеш дългоочакван албум много преди той дори да изтече в мрежата. Макар и да съм сигурен, че не е хубаво, това определено повдига духа, оправя настроението и действа положително на самочувствието. Освен това, в края на деня, дори ти плащат, за да го слушаш. Знам, знам, вече нямаш търпение да ти кажа къде да си подадеш документите за тази работа, но нека оставим маловажните подробности. Албумите на PARADISE LOST, раждани през годините, се оказваха различен вид животни - от дебютната детска злоба на едноимения дебют и 'Gothic', който успя да сътвори цял един субжанр - през класически вече метъл образци като 'Icon' и 'Draconian Times' - до експерименталните, почти пост пънк и дарк уейв търсения на ‘One Second’ и по-съвременните опити за завръщане към оригиналния звук. За онези, които следят PARADISE LOST изкъсо, вероятно няма да е изненада, ако отбележа, че първата ми констатация по отношение на 'Faith Divides Us, Death Divides Us' е, че този диск е вероятно най-тежкото нещо, което са създавали от 'Shades Of God ' насам, а упоменаването на този албум отпреди цели 17 години изобщо не е случайно. Подобно на принципите, които са следвали тогава, днес, въпреки фантастичните технологии, PARADISE LOST са „пресушили” звука на албума от клавирно присъствие- нещо, което за последно се случи именно през 1992. Това не е единственият критерий, по който 'Faith Divides Us...' наподобява стандартите на 'Shades Of God'. 'The Rise Of Denial' например, силно наподобява технологията на 'As I Die' и 'Pity The Sadness'. Естествено, сравненията са по-скоро усповни. Дрезгавият и мелодичен глас (50/50) на Nick, цялостната атмесфера и композиционната зрялост често ни препращат към по-късния период на PARADISE LOST. Преди две години, новият тогава албум 'In Requiem' беше разпознат от много фенове като кръвен роднина на ‘Draconian Times’ и ‘Icon’. Струва си да се запитаме докъде би могла да стигне тази тенденция? 'Gothic' и 'Lost Paradise'? Съмнявам се, че творческите сили в екипа виждат нещата в тази плоскост. Без да е лишен от епичност (която, както в онези стари времена, идва предимно от китарните хармонии), новият диск на изобретателите на готик метъла, съвсем естествено акцентира върху песни като 'I Remain', 'Living With Scars' и 'Universal Dream' - песни, напълнени догоре с китарни рифове, от които ливадата пред съседите ти изсъхва, птичките падат от жиците, щитовидната ти жлеза се скапва и на небето извeднъж се появяват облаци. А когато земята започне да трепери от студа и меланхолията на апокалиптичния финал 'In Truth', има опасност лятото да се превърне в зима. Знам, че го искаш.