W.A.S.P. Babylon (2009)

24 Септември 2009
W.A.S.P. Babylon (2009)
  • Лейбъл: Demolition / Wizard
  • Издаден: 2009
  • Aвтор: Стефан Йорданов
  • Оценка:
Новият материал на W.A.S.P. няма да създаде проблеми на никой. Това е констатация, основана на едноседмично слушане на 'Babylon', а не просто някакви никакви парченца от песни, постнати някъде си в интернет. Става въпрос за хубав класически промо диск, сложен в красива картонена обложка, който се вади и прибира по 3 пъти на ден. И така, по отношение на констатацията, това от една страна е добре, защото май никой вече не иска проблеми с огромни натоварени с претенции концептуални албуми. Напротив, ‘Babylon’ е от по-праволинейните творби на Блеки. От друга страна, въпреки изключително емоционални песни като 'Babyon's Burning' и 'Thunder Red', автоцитатът от ‘Wild Child’ в началото на откриващата 'Crazy' моментално те кара да изтръпнеш... от разочарование. Докато в предишния албум W.A.S.P. изглежда бяха стъпили на ново ниво в развитието си, сега Блеки отново посяга към разни стари номера. В този смисъл, макар и перфектно изпълнен, кавърът на 'Burn' на Deep Purple, би бил по-подходящ за някоя Б страна, а финалният банален рокендрол можеше изобщо да не се случва. В един идеален свят 'Babylon' щеше да е EP или Extended Play, на български език- нещо като мини албум. ‘Live To Die Another Day’ по някакъв странен начин нарушава настроението, което носят първата и едноименната композиция и пропуква иначе доброто впечатление още в първите минути. Припевът на 'Into The Fire' поразително прилича на 'Give In To Me' на Майкъл Джексън, даже и думичките присъстват, макар и не в същата конфигурация, но пък това вече би било прекалено. Естествено, като оставим всички тези неща на страна, албумът притежава и няколко изявени качества. Блеки продължава да пее страхотно, а саундът е традиционно перфектен. Музикантите в групата, макар и пионки на големия шеф, създават впечатление за великолепно сработен екип. В края на краищата 'Babylon' стои доста над някои от деведесетарските провали на W.A.S.P. и дори на моменти напомня за сериозния контекст на 'The Headless Children', но би могъл да бъде много повече, ако създателят му беше изхвърлил баласта, преди да побърза да го издаде.