Понякога човек просто усеща кога една група е предопределена да свърши велики неща и в същото време никога няма да стане толкова популярна, колкото американските й братовчедчета. Да, lostprophets са от Уелс. Да, те имат убийствени мелодии, които ритат задници и те оставят безмълвен с отворено чене пред качеството и оригиналността на музиката. Да, Lostprophets са точно такава банда. Сравняваха ги с Def Leppard и всъщност ако им дадеш шанс, скоро ще разбереш, колко много общо имат с онова, което бандата от Шефийлд направи в средата на 80-те години на миналия век. Говорим си за огромен, надут и препродуциран поп рок, но в това няма нищо лошо. И така, докато бестселърът на lostprophets , ‘Start Something’, беше безспорно най-фокусираният им албум, а наследникът му, ‘Liberation Transmission’, се получи малко по-танцувален, този сега е някъде по средата. ‘The Betrayed’ трябваше да излезе още през 2008, обаче групата заряза всички написани и записани песни от онзи период и ги нарече „мазни”. Журналистите подеха градските легенди за загубени албуми, а музикантите се върнаха при стария си продуцент, Боб Рок, като междувременно напуснаха стабилния си мейджър лейбъл ‘Columbia’. Всичко това забави албума, но ето че най-после, в началото на 2010 го имаме пред нас. Това което най-силно прави впечатление е колко умело се инжектират мрачни текстове и подмолни китари в иначе познатия ни, подобен на балон от дъвка свят на поп пънка. ‘The Betrayed’ е албум, който трябва да слушаш отново и отново, ако искаш да продължаваш да откриваш разни малки неща тук и там. Отварящата песен например, ‘If It Wasn’t For Hate, We’d Be Dead By Now’ е типичен за бандата химн, който много наподобява концепцията на предишния албум, но ако очакваш повтарячество от тук нататък, ще бъдеш разочарован. ‘Dstryr And Dstryr’ е грууви, все едно е гневно парче на RATM. Усещат се и влияния от FNM (‘For He’s A Jolly Good Felon’, ‘A Better Nothing’), но най-интересни са похватите тип Мотаун (‘The Light That Shines Twice As Bright’). В крайна сметка, това е един повече от приличен и разнообразен албум с много категорични смени на настроенията. Също така е мрачен и в същото време много поп . Да, мога да видя циничните усмивки, които предизвиква тази комбинация от думи, но да се преструваш на мрачен с гърлени вокали и двойни каси зад гърба си е лесно. Я опитай да си дарк и поп! Виждаш ли, трудничко е. Проблемът е, както вече отбелязах, че lostprophets са от Уелс и техните шансове за „международен избор на хлапетата по света” са малки. И намаляват още, когато имаш група, която издава веднъж на няколко години. Ето малко храна за размисъл.