В една ера, когато традиционният метъл отново се завръща на мода, Блейз Бейли (най-вече познат на широката аудитория с противоречивите си преключения в Iron Maiden) продължава да разширява границите на оригиналния жанр. ‘Promise And Terror’, подобно на предшественика си, ‘The Man Who Would Not Die’ не е пълен със запомнящи се припеви, които могат да бъдет скандирани на концерти. Блейз отново е спретнал мрачен и меланхоличен албум. Изглежда през последните няколко години това е перфектната творческа атмосфера за него и групата му. Дори и да са остнали някакви фенове на едновремешните Wolfsbane, които предпочитат пиянската ванхаленска веселба от старите дни на Бейли, те вероятно ще бъдат разочаровани. Това тук е си е чист метъл, изпят ниско, но поднесен със страст и мощ. В блендъра има напъхани много неща, но песни като ‘Surrounded By Sadness’ и ‘Time To Dare’ без съмнение са от най-честните неща, които Блейз е създавал към днешна дата. Когато става въпрос за смяна на настроения и ритъм,но без да се губи чувството на тежест, той винаги е бил един от най-добрите. ‘Promise And Terror’ представя най-добрите страни на композиторския талант на Бейли. Въпреки че вероятно ще си повече от доволен от новия диск, той далеч не е безпроблемен, както може би погрешно си разбрал от всичко казано дотук. Някои ще го намерят за твърде монотонен и повтарячески на моменти. Във въздуха виси едно такова депресивно чувство, което спомага да добиеш впечатлението, че някои от песните доста си приличат. Понякога балансът между старата школа и съвременната перспектива се нарушава и те оставя неприятно изненадан в търсене на отговори. Част от този ефект се получава, заради гласа на Блейз, който може да бъде плътен, богат и нисък, но също така и много еднообразен. Като цяло обаче, няма да съжаляваш, ако си купиш последното му произведение, защото ако продължаваш да си мислиш, че Бейли е просто някакъв си Iron Maiden клонинг, то ‘Promise And Terror’ ще те убеди, че такива схващания са доста смехотворни.