Когато в началото на 90-те Giant се разделиха, едва ли на някого му беше много мъчно. Мелодичният рок беше загинал, така че на сцената вече нямаше място за такива групи. Още в началото трябва да подчертаем, че бандата, която удари света в земята с мега пауър баладата ‘I’ll See You In My Dreams’ (от бестселъра ‘Last Of The Runaways) през 1989 няма почти нищо общо с днешния състав. Докато в онези времена основният виновник за композирането на безупречни поп рок химни беше кийбордистът Алън Паскуа, днес той много ни липсва. Няма го и Дан Хъф. За щастие това са единствените лоши новини. По подобие на Journey (които свирят в доста по-висша лига who), Giant също си намериха нов певец. Неговото име е Тери Брок. Пичът притежава един от най-честите и приятни гласове, които съм чувал. Когато слушаш новия ‘Promised Land’, ще те сполети мисълта, че това би могла да е всяка добра мелодична рок група, но все пак има нещо, което напомня за старите албуми на Giant. Не вярвам това да е уникалното свирене на бас китара на единственият останал оригинален музикант, Дейвид Хъф, защото то никак не е оригинално, така че би трябвало да е специфичното писане на песни. Мелодии като тази на едноименната песен и ‘I’ll Wait For You’ са епични и хващащи като хламидия, но най-вече, определено минават под марката Giant. От друга страна, групата понякога акумулира най-доброто от целия AOR жанр и затова песни като ‘Believer’ напомнят доста на отдавна изгубилите се във времето Bad English. Всичко е полято с няколко пласта синтезатори и погалено от рафинирания звук на премерените китари. ‘Promised Land’ можеше да бъде перфектен албум, ако не беше толкова дълъг, а той продължава почти един час. Има поне две песни, които биха могли да бъдат изритани с лекота по Б страните на разните му там сингли. Друга отричателна черта е прекалената захаросаност. Тук там всичко всичко става толкова приповдигнато, че само мощните припеви спасяват положението.