ARMORED SAINT La Raza (2010)

11 Март 2010
ARMORED SAINT La Raza (2010)
  • Лейбъл: Metal Blade /Wizard
  • Издаден: 2010
  • Aвтор: Стефан Йорданов
  • Оценка:
Минаха точно 9 години от последния ARMORED SAINT, 'Nod To The Old School' и понеже Джон Буш сравнително дълго беше далеч от миш-маша, в който се превърнаха неговите колеги от Anthrax, някои от нас отправяха по една-две кротки молитви „светците” най-после да се превърнат в една пълноценно функционираща група. Това изглежда няма да стане. Буш отново е част от Anthrax изглежда все по-малко вероятно, че ARMORED SAINTще направят нормално турне в близко бъдеще. Жалко, защото новият албум 'La Raza' звучи масивно от начало до край. Практически, това е диск без излишни пълнежи, макар че наистина има отличителни белези като 'Loose Cannon' , 'Left Hook From Right Field' или 'Black Feet' например. Онези, които очакват продължение на предишното издание, може бище останат леко разочаровани, когато разберат, че 'La Raza' е всъщност доста по-близо до ерата на 'Symbol Of Salvation. Не знам за вас, но за мен това бяха добри новини. След едно-две слушания започнах все повече да се ентусиазирам от парчетата. Освен това смесването е много класическо- имате вокали, които стоят масивно отпред, докато невероятния китарен звук почти безшевно се съюзява с ритъм секцията. Като краен резултат, заради продуцентските качества на Джоуи Вира,получаваме един великолепно звучащ американски метъл диск, отговарящ напълно на изискванията на новия век. 'La Raza' е от онези албуми, които не можеш да разбиеш на съставни части. Трябва да го изслушаш целия, за да те се изясни картинката. За хората, развили отвратителния навик да прескачат песни или да пускат цялата си фонотека на шафъл, това може да се окаже сериозен проблем, но пък, хей, откога, мамка му, започнахме да очакваме хит сингли от метъл група? Редът на песните е наистина важен в този случай. Също така, не очаквай това да се превърне в любимото ти издание за 2010. Въпреки високото качество на музиката, в цялата работа има и няколко забележими с просто око пропуски. На първо място това са дългите интродукции в началните три композиции, които буквално те карат да ги прескочиш (Както виждаш, и аз съм равил този отвратителен навик), а на второ, тук и там ще се натъкваш на експерименти (като тези в 'Black Feet' и 'Bandit Country'), които директно влизат в категорията „странни”, поне според моите индикатори. Ако успееш да ги преодолееш, значи в края на краищата можеш да се справиш с 'La Raza'. Приятно слушане!