Дългоочакваното DVD на Last Hope най-после може да се купи, пипне и гледа. Може и да се слуша, понеже знаменитият концерт на 15 март, 2008 във вече несъществуващия софийски клуб Black Box е включен като аудио диск в общия пакет. Него можеш да го засилиш в колата. Върши добра работа в задръстванията. Тествано е. Разбира се, видеото (с три песни по-малко от аудиото) е най-важно. Не съм гледал никое от DVD изданията на по-старите български групи, но и без да съм го правил съм сигурен, че ‘Bulgar Display Of Power’ e революционен ход за по-младото поколение и то не само защото е първото по рода си. Има други, по-състоятелни причини, които излизат буквално секунди след началото на първото парче, ‘Overcome’. Начинът на заснемане, перфектната динамика и в същото време усещането за близост- всички тези неща са направени така, че ТИ да разпознаеш себе си като част от случващото се на екрана. ТИ да намериш себе си там, дори и да не си бил в мелето онази вечер. ТИ да усетиш, че без ТЕБ не би било същото. Всъщност не би било нищо. Това е не е просто преходен документ от концерт на една група, която се гледа през камерите. Това е почит към хората в публиката, превърнали тази група в най-сериозната българска хардкор формация през последните 15 години. Според логиката на това DVD, ТИ не си почитател, фен, публика или нещо друго анонимно - ти си част от Last Hope, инвеститор на доверие, единственият, който има значение, когато групата свири на живо. Документалният филм само потвърждава тази теза. Едни познати лица ти говорят от екрана на познат език. Не разказват приказки и небивалици. Историята на Last Hope е обикновена история от квартала. Чиката признава, че е решил да стане вокал, защото “не можех да свиря на никакъв инструмент”. Косьо е имал палки, облепени с черно тиксо, но е сядал само веднъж зад истински сет преди останалите да го одобрят. Добро се сеща, че е очаквал да види завършени музиканти на първата репетиция, а попада на банда, която свири “примитивен пънк”. Всички тези любопитни подробности са смесени с архивни концертни кадри от 90-те, които дават ясна представа как се стартираше едно такова нещо по онова време. “Нямаше сцена" - казва Добро - "Нямаше наши батковци. Затова решихме ние сами да си бъдем батковци.” Това е неразказаната история на десетки и стотици банди в България - повечето от тях загинали по пътя. Last Hope обаче оцеляха, за да я разкажат. Можеш да ги проследиш в студиото, по време на турне, навсякъде. Можеш да се качиш заедно с тях в разваления им бус, докато го товарят на платформата на кола на Пътна помощ някъде в Европа. Не може да се разкаже. Трябва да се изгледа. И съпреживее. А после... Кой знае, току виж си решил да се обадиш на няколко приятели и да направите група.