Trivium вече не са бъдещето на метъла, а неговото настояще, нищо, че многоуважаемата родна публика, привикнала на концерти на Helloween ще признае този факт с едно, преполагам, 10 годишно закъснение, когато всички тогавашни български банди изведнъж започнат да звучат както Trivium сега. Това няма да е чудо невиждано, както знаеш, по-важното е, че In Waves все пак ще бъде оценен по достойнство тук, макар и от сравнително малко хора. На първо място, това е един много комплексен албум, който без да се хвали с много ненужни украшения, безпрецедентно помита всички, които неразумно са изявили претенции да бъдат в същата категория. Второ, новият барабанист, Ник Аугусто, като че ли не само внася нов живот в групата, но и здраво я дърпа напред. С новите похвати зад барабаните се е сменил и цялостният подход към правенето на музика. Естествено, Trivium си остават Trivium , но парчета като ‘Forsake Not The Dream’ и ‘Black’ изненадват с непредвидими ходове встрани. По отношение на това, което интересува всички тези дни, а именно дали ‘In Waves’ е толкова як като ‘Ascendancy’, ще трябва да прецениш сам за себе си. Моята гледна точка е, че онзи албум навърши почетните 6 години и е крайно време да спрем да гледаме на него като на единствен еталон в кариерата на групата. ‘In Waves’ е в пъти по-брутален от пантомимата по Metallica, ‘The Crusade’ и по-приземен от предишния, ‘Shogun’. В него преобладава директната атака, но тя винаги е подсилена от няколко пласта съвършено музициране. Единственият проблем на новия диск на Trivium е онова, което споменах в началото- те вече не са бъдещето на метъла и съответно по-прогресивните от нас отдавна нямат симптоми на рядко щастие, когато дойде време за нов албум. Знаем какво да очакваме и не се вълнуваме толкова. Оставяме тази част на хората, които формират твърдата аудитория на бандата, а те не са малко и се увеличават главоломно. Това не е проблем на музиката на Trivium, а на вечно търсещия нови и вълнуващи експресии, който в момента смята, че Asking Alexandria, Bring Me The Horizon и August Burns Red са къде-къде по-интересни от, как беше, Мат Хийфи и компания, нали така? Съжалявам, просто не можах да устискам на изкушението да го кажа.