Честно, май никой не очакваше това да се случи наистина. Никой не можа да предвиди един истински претендент за категорията, в която влизат най-добрите албуми от годината. Е, по-добре повярвай в това, въпреки че е трудно, когато напуснат три ключови фигури, дойдат нови трима, а пък последният издаден запис е бил твърде муден и тромав. На последно място, но не по значение слагаме и вътрешното напрежение в групата. Напук на всички тези неща Chimaira успяха да произведат един невероятен диск, който изисква вниманието ти от първата до последната нота. Това се случва рядко. Тук мръсните, понякога почти гръндж нюанси се вплитат в общата контролирана агресия на Fear Factory и в резултат издигат албума до най-добрите образци на годината, както вече казах. Тази агресия е точно толкова, колкото е необходимо, за да легне добре на творческото начало в композирането, защото без съмнение Chimaira показват един напълно нов подход при създаването на някои от парчетата (‘Time Is Running Out’, ‘Beyond The Grave’, ‘Born In Blood’). Някой може би ще усетят същественото влияние на Alice In Chains. Не се шегувам. Слушай внимателно. И когато епичният инструментален финал ‘Samsara’ почти неусетно преминава от широко скроени, завладяващи музикални усложнения в разрушителни мрачни вибрации и сурови режещи китарни рифове, резултатът е толкова заразителен, че се закача за съзнанието ти като кука. ‘The Age of Hell’ е не само изумителен албум, той е полезно напомняне, че никога не трябва да отписваш банди като Chimaira, защото иначе рискуваш да те изненадат с нож в гърба.