В Америка някои обичат да наричат Lamb Of God Virginia’s finest и това не е случайно, защото те изкачваха стъпалата към върха едно по едно, бавно и последователно, в традициите на старата генерация. И така вече 18 години история и 6 студийни албума, ако не броим този на бандата-предшественик, Burn The Priest. Всичко в ‘Resolution’ е минимум с една идея по-добре направено от праволинейния Wrath (2009), но както няколко пъти наблегна китариста им Марк Мортън в разговор с мен по телефона, “в тази група не правим сравнения между албумите си”, затова сравненията ще правим ние. На първо място, новият диск е по-динамичен от предишния, което означава, че темпото невинаги е главоломно и това може да се чуе още в откриващото, ‘Straight For The Sun’. Следващото, ‘Desolation’, е точно на обратния полюс- бърз, класически и безкомпромисен LOG, което заедно с ‘Invictus’ и ‘To The End’ формира тройката на най-пантерските пасни в албума- една тенденция, която се засилва с годините. И точно когато има риск да останеш с впечатление, че с ‘Resolution’ бандата играе на сигурно, следва поредица от малки и не толкова малки изненади. Първо е интрото на сингъла ‘Ghost Walking’ (изобщо не става въпрос за духове вътре, но това е друга тема), после идва краткия почти психеделичен инструментал ‘Barbaraosa’ (посветен на студиото, в което протичат записите) и накрая затварящата епика (аха, правилно прочете) ‘King Me’ с всичките му там оперни вокали, атмосферични пасажи и смразяващи костите клавири в първите две минути. ‘Resolution’ е потенциална модерна метъл класика. Без да е драматично различен от всичко направено досега, този албум е достатъчно смел, за да опровергае противниците на групата, които твърдят, че LOG са посредствено еднообразни, но успяват да “гримират” този недъг с много страст и интензивност.