Рядко се срещат толкова добри музиканти, които, събрани на едно място, да творят успешно вече почти 20 години. С актуалния си албум, “Dead Reckoning”, Threshold убедително доказват, че продължават да имат свежи идеи, които с уникален стил пресъздават в музика. За съжаление, британската формация не е толкова известна, колкото Dream Theater, например, макар музиката им да не отстъпва по сложност и техничност на тази на американците. И ако при “театралите” вокалистът е единственото слабо звено, то при Threshold такъв проблем няма. Андрю МакДърмот е изключително убедителен в своето представяне, а гласът му създава приятната атмосфера в песните на Threshold, които винаги са със запомнящи се припеви и мелодии. В тази връзка, прави впечатление, че в целия диск целенасочено е търсена повече мелодичност, която в случая се крепи най-вече на усилията на китариста Карл Груум. Той, заедно с клавириста Ричард Уест, е и продуцент на записа. Като цяло, “Dead Reckoning” е с няколко идеи по-рязък и праволинеен от предшествника си, “Subsurface”, но в никакъв случай не му отстъпва, въпреки олекотеното звучене. Не бих го нарекла прогресив метъл, както често бива определян от медиите. По-скоро би могло да се каже, че Threshold са създали свой собствен подстил, в който се чувстват комфортно - своеобразна симбиоза между няколко по-големи музикални течения. Силното начало на “Dead Reckoning” се поставя от “Slipstream”, която е и една от най-хубавите песни в целия албум. Не е трудно да си припяваш текста й още след първото слушане. За представителен сингъл е избрана по-бавната и лирична деветминутна “Pilot in the Sky of Dreams”, която на моменти напомня на някоя от баладите на Dream Theater. Участието на Дан Суано като бек-вокалист пък е поредната приятна изненада, която затвърждава доброто впечатление от диска. Накратко, “Dead Reckoning” е най-логичното, силно и завладяващо продължение на направеното от англичаните досега. Удоволствие е да слушаш толкова изпипан албум!