Поредицата от красиви обложки продължава и в новия албум на американците Kamelot, “Ghost Opera”, а заглавието “впечатлява” с клишираността си... Дали този път ще чуем запис, пълен с оркестрации? Дали Kamelot ще могат да надхвърлят направеното в “The Black Halo” (2005)? Това бяха най-често задаваните въпроси преди издаването на “Ghost Opera”. Очакванията към този албум се засилиха още повече след разказите на музикантите за неговата концепция и вплетените в музиката и визията му внушения. За съжаление, чакането не се оправда с достатъчно качествен нов материал. Не, че е слаб или отчайващ, но не отговаря на представите, които бяха изградени за него. Усещането за някакъв величествен, подобен на опера опус е едва доловимо в 11-те композиции. Единствено краткото встъпително интро и “Rule the World” създават близка до тази атмосфера. Те са и най-силната част от “Ghost Opera”. След тях се изреждат няколко разочарования. Песен след песен се увеличава съмнението, че слушаш не нов албум, а нещо, направено преди доста време от същата група. Структурата на парчетата не се различава особено от тази на старите познати класики. Тук-там се срещат няколко приятни сола и етно мотиви, но това е всичко. Рой Кан пее прекрасно - точно толкова добре, колкото и преди, но няма нищо ново, голямо, впечатляващо или запленяващо в този толкова очакван запис. Констатирам всичко това след многократно изслушване на целия диск и безброй опити да открия скритите му качества. Единственото, в което “Ghost Opera” успя да ме убеди напълно, е, че “The Black Halo” засега остава абсолютен връх в творчеството на Kamelot, и че групата се нуждае от истинска промяна и нови идеи, за да задържи вниманието върху произведенията си.