В дуум метъла има особен чар, който се усеща трудно, но пък веднъж поддал му се, оставаш запленен. Неизчерпаем източник на изненади е този стил. В биографията на ветераните в него, шведите Candlemass, със стаж от над 20 години на сцената, се разграничават два основни периода - на музикалните шедьоври, белязан най-вече от новаторски и експериментаторски дух, и на междуличностни кризи и дълги творчески паузи. След поредното преобръщане на състава е записан и последният им засега албум, “King of the Grey Islands”. Начело с мрачния си и дълбок глас този път е Робърт Лоу от Solitude Aeturnus. И това ако не е изненада! След колебанията дали да бъде част от групата или да продължи с други начинания, Месая Марколин окончателно е аут от бандата, а Candlemass поемат по нов път без него - по-интригуващ от всякога. Към подобни разсъждения насочват и новите песни. Описанието им в момента изглежда някак излишно. Цялата тази машина за мазни, тежки и протяжни рифове, която ти сритва съзнанието още с “Emperor of the Void”, няма как да се обясни изчерпателно. Тя се усеща от всеки индивидуално. Ако досега си пренебрегвал Candlemass като една от шведските непонятни, твърде сложни и абстрактни групи, които никога не си разбирал достатъчно добре, то на актуалния им албум трябва задължително да обърнеш внимание. Слушайки го, вероятно ще се сетиш за едни други герои, наречени Black Sabbath, ще си припомниш и мрачния “Alone” на Solitude Aeturnus, а със заключението, че тази наглед тъжна и минорна музика може да бъде изпълнена с чувство, което задължително те прави съпричастен с нея, също няма да се разминеш. “Сивите острови са във всеки един от нас. Това е мястото, където човек може да се усамоти, когато е тъжен, депресиран или наранен, без да бъде безпокоен от никого. Всички ние сме владетели на сиви острови от време на време... В албума се пее за това, което се случва, ако позволим на някое от тези негативни усещания да надделее. Всяка песен описва различно душевно състояние - тъга, депресия, отчаяние, страх, злоба, омраза...”, сподели преди време самият Лейф Едлинг в интервю за Тангра Мега Рок. Как да не се впечатлиш от такава концепция? Песните в диска са не само олицетворение на описаното от него, но и една наистина сложна и впечатляваща интерпретация, надхвърляща и най-смелите слушателски очаквания. “King of the Grey Islands” е албум, в който абсолютно ВСЯКА песен е потенциален хит. Колко често напоследък си се сблъсквал с това? Няма начин да не си зададеш този въпрос след края на десетте парчета. Отговорът идва също спонтанно, със скоростта на мощен метъл шамар. Candlemass са надминали себе си. Това е неоспоримо. След тези заключения, оценката вече се появява някак естествено.