“Девин Таунсенд е новият Франк Запа.” Не се изненадвам, когато чета подобни изказвания из мрежата. И вие не трябва да го правите. Ако преди време някой е имал съмнение, че това канадско момче е тотално побъркано, лудостта му вече е официално доказана с няколко блестящи експериментаторски албума, с безброй плюс един проекта, в които е участвал, и с продуцентското рамо, мятано на близки до него и не дотам познати ни състави. Новото отроче на психопата Таунсенд се нарича “Ziltoid the Omniscient”. Сега най-логичният въпрос, който можете да си зададете, е: “Какво, по дяволите!? Що за заглавие?”. Да, ама Девин всичко е измислил. Цяла история съпътства сътворената от него музикална оргия. Имаме си и главен герой - Зилтоид. Ако все още не сте схванали, въпросният симпатяга е извънземно и иска да смаже долната човешка раса, защото е прекалено надменна и не му сервира най-доброто си земно кафе. Малко по-късно, след няколко междузвездни войни, полети в космоса и монолози на командващите щабове, става ясно, че един келнер просто е задрямал на работното си място в кафенето и е пренесъл и себе си, и слушателя в света на своя сън. Междувременно са минали песни със заглавия като “Ziltoidia Attaxx!!!”, “Planet Smasher” и “Omnisdimensional Creator”. За разлика от последния албум на The Devin Townsend Band, “Synchestra”, тук проектът е абсолютно едноличен. Дело на Девин е всичко - от китарните шизофрении и пеенето до компютърните семпли и програмираните барабани, измайсторени с помощта на разработения от Томас Хоке от Meshuggah софтуер “Drumkit from Hell”. Зилтоид и неговите истории, обрисувани чрез музикални изстъпления, наподобяващи прогресив и индъстриъл постройки, определено не са за всеки. Създателят им е ексцентрична и впечатляваща личност, която твори албуми единствено заради потребността да претворява в звуци най-добрите си идеи и онова, което най-много харесва. Това заслужава адмирации. И докато някои музиактни цял живот ще се опитват да ни доказват що за гении са, Девин ще продължи да ни разказва за шантавите извънземни, които щъкат из иначе доста симпатичното му плешиво теме.