Продължението на историята за “Черния цирк”, в който се случват плашещи неща по време на вечерните представления, е в центъра на съдържанието на новия концептуален албум на Manticora. За разлика от първия диск, “Letters” (2006), този път текстовете не са под формата на писма на непознат странник за неговите преживявания след решението му да стане част от големия цирк, а са още по-мрачни и интересни истории за героите, които крадат душите на гостите под купола, и за черната магия, разстилаща пипалата си над тях. Заслужава си да се отбележи последователността на датчаните по отношение на оформлението и на двата албума - в една цветова гама са, пълни с картини, непосредствено свързани с историите, за които разказват. В музикално отношение, обаче, “Disclosure” е по-изпипан от предшественика си и, въпреки че продукцията му куца, барабаните тук са смесени значително по-добре, а има и по-разнообразни песни, създаващи подходяща атмосфера спрямо текста и внушенията на цялата концепция. “Истинските” песни са само шест, но достатъчно дълги и заплетени, така че слушателят да остане доволен. Интересно е, че клавиристи на няколко метъл банди правят сола в различните парчета - Фин Цийрлер (Beyond Twilight) се изявява в “Haita Di Lupi”, Андреас Линдал (Wuthering Heights, екс-Platitude) - в “Gypsies Dance, Pt. 2” и “All That Remain”, а Рони Класен помага в “Beauty Will Fade” (може би най-силната песен в целия запис). Гостите не свършват дотук - с няколко провиквания в “Intuneric VII” се включват Якоб Хансен (Invocator, Anubis Gate) и Теди Мьолер (Loch Vostok, Wuthering Heights). Тази помощ определено е от значение, защото прибавя колорит и сложност на музиката, която, от своя страна, по принцип е пауър метъл, но в този диск личат и прогресив препратки, най-лесно различими в дългите композиции, изпъстрени с приятни сола и заплетени инструментали. Иначе казано, “The Black Circus Part 2 - Disclosure” е добро продължение на интригуващата история, започната с “Letters”, и определено събужда желание тя да не приключи...