Слушайки и пишейки за нов албум, най-хубавото е да имаш какво интересно и най-вече положително да кажеш за него, но когато става въпрос за актуални пауър метъл издания, това става все по-трудна задача. Olympos Mons, колкото и неприятно да прозвучи, са един от онези млади и нахъсани състави, които в момента не само затлачват и без това поизхабения пауър, ами и парадират, че творенията им са далеч над средното ниво. За съжаление, “Medievil” затвърждава негативната констатация за поетия от тях път... Макар с дебюта си преди три години момчетата да дадоха надежда за нещо добро, новите им песни навеждат на абсолютно противоположни мисли. Няма нищо любопитно, завладяващо или дори развличащо в десетте парчета. Праволинейно, сякаш с капаци на очите, музикантите очевидно са направили “Medievil” с някаква надежда да се харесат на също толкова праволинейни хора, като са сътворили един от най-постните и скучни албуми в стила за тази година. За песните по отделно е напълно излишно да се говори - типични химни на вече поотминали за метъл братството времена, звучащи остаряло и дори глуповато. Вокалистът лее еднообразни високопарни слова, китаристът бичи по зададен шаблон, следва мелодичен куплет, пък припев, пък соло... и картинката става пределно ясна. Безлична и никому ненужна.