Понякога се изненадвам от изобретателността на музикантите при измислянето на имената на бандите им. Преминали през V-Axe, Graff Spree и Extreme Feedback, тези пичове вече се казват Anubis Gate и навъртат трети албум в дискографията си под това име. За разлика от първите два, “Andromeda Unchained” изненандва неприятно още от началните си секунди, а, както знаем, първото впечатление е доста важно, когато си създаваш мнение за нещо ново. Твърде вероятно е тези представи да изчезнат с чуването на следващите няколко минути, но, уви, това не се случва. Имаме си пореден пример за негативно развитие в творчеството на опитен състав. Както и преди, е запазена мелодичната линия в песните, но този път те са изненадващо предвидими. Якоб Хансен не си дава много зор при изпълнението на вокалите, а китарната подкрепа не помага с нищо за дообогатяване на звученето. Получава се неприятна съвкупност от музикални напъни, дразнещи слушателското ухо повече от час. Не мога да си обясня на какво се дължи тази липса на идеи, след като музикантите от Anubis Gate вече са доказали, че могат да се справят далеч по-добре. Не виждам защо е трябвало да правят и толкова дълги песни като десетминутната “The End of Millenium Road”. Не е привично за стила им, усеща се като ненужна притурка, а на всичкото отгоре, в инструменталната си част прилича на копие на стара хард рок класика. “Andromeda Unchained” е разочароващ запис и мисля, че всеки фен на групата ще се съгласи с констатацията ми.