Това е един добър албум. Кратка, но абсолютно точна констатация за съдържанието на “Isolate” - вторият дългосвирещ опит на Circus Maximus. Говорейки за тази сравнително млада банда, е трудно да се предричат отсега бъдещите й успехи, но сериозните заявки вече са дадени. Не е изненадващо, че и те, както доста други прохождащи музиканти, са избрали нишата на прогресив метъла и в частност на по-мелодичната му разновидност. Това би могло да бъде и основната причина да ги отминете с пренебрежение, но тогава губите и малката възможност да дадете шанс на нещо ново и стойностно. “Isolate” е като добре сготвено и поднесено с финес ястие - има приличен външен вид под формата на стилна обложка, съдържание от различни пикантни съставки, изнендващи с всяка следваща хапка/песен, и тайна рецепта, която никой освен петимата главни готвачи не знае. Най-хубавото на албума е, че е наистина разнообразен. Бавните песни са достатъчно, бързите пасажи и инструментални заигравки също стоят стабилно на местата си и комбинацията им е поразително сполучлива. В контраст с депресиращите си заглавие, текстове и обложка, “Isolate” има позитивно и оптимистично звучене. Сложните мелодии не затормозяват, а по-скоро отпускат, защото са изсвирени по най-подходящия начин. Впечатляваща е и близостта между гласa на вокалиста Ериксен с тoзи на Рой Кан от Kamelot, най-вече в ниския регистър, като в по-бавните композиции е трудно да различиш дали пее оригиналният фронтмен. Това сходство би могло само да помогне за популяризирането на диска - нещо, от което Circus Maximus несъмнено имат нужда. “Isolate” е втората основна глава от историята на бандата след успешния им дебют с “The 1st Chapter”. Налице е развитие в добра насока. Сега прочетете пак първото изречение от настоящото ревю или направо не си губете времето, а потърсете албума.