Подписването с Nuclear Blast и издаването на “The Divine Conspiracy” се превръща в нов етап за Epica, които вече без притеснение парадират с цялостното си творческо израстване. Претенциозно заглавие и провокативна обложка създават първите впечатления за новия албум. Изненадите не спират дотук - записът има обща дължина от час и 15 минути, което си е чисто постижение за група, свиреща симфоничен пауър метъл, а имената на песните описват обща история, разделена на отделни части. Тенденцията групите, предвождани от жена вокалистка, да намират бързо пътя към успеха, става все по-отчетлива и подобни състави в момента се появяват често. И в “The Divine Conspiracy”, като създаден от такава банда, няма да чуете нещо супер-мега-хипер ново или различно от добре познатите вече музикални конструкции и водещия вокален мотив, изграден върху основите на мелодични, почти оперни женски песнопения и гърлен мъжки рев, придаващ мощ и епичност на звученето, но всички тези неща, съчетани с пищни оркестрации, макар и натруфени, не дразнят, а напротив, правят го интересен и приятен за слушане. Набива се в уши и многообразието от ритми и честата смяна на темпото и съответно на настроението на отделните песни. Симоне Симонс, от своя страна, успя за кратко време да надмине доста от колегите си, като през последните години показа значително израстване във възможностите си и вече записва гостувания в албуми на Primal Fear, Ayreon и Kamelot. Няма лошо, даже напротив... и въпреки че до известна степен разконцентрира слушателското внимание от основната й група, Симоне е пример за сполучлив PR, който работи еднакво добре както за младата холандка, така и за музикантите около нея. Мога да заявя, че Epica са сътворили най-силния си и зрял албум досега. Все пак, трябва да бъдат предприети доста промени, за да станат една от групите, за които спокойно да твърдим, че са метъл законодатели, а не поредните симфо-пауър клонинги.