Съставите, които свирят само инструментали, особено в метъла, са често пренебрегвани. Основните причини са, че или музиката им е излишно натруфена и сложна, или е безлично простовата, но и в двата случая резултатът е един и същ - интересът на слушателя на може да бъде спечелен. В повечето ситуации, музикантите в такива банди се опитват да изтъкнат своите умения и техника, записвайки албуми, които се възприемат противоречиво. Canvas Solaris изненадващо трудно се вписват в описаните категории. Макар и от САЩ и макар и все още ново име в този бизнес, те се справят с музикалните експерименти съвсем прилично. Две китари, бас, синтезатор, барабани и перкусии намират място в третия им албум, “Cortical Tectonics”. Ако случайно някой е попадал на тази група и преди, няма да бъде изненадан от новите песни, които в този запис са само шест. Чудесен избор е сравнително малкият им брой, защото, когато говорим за инструментални пиеси, традиционните схващания за постулатите в прогресив метъла не важат... По същество, “Cortical Tectonics” е много интересен. Започва със сложни, почти Death-ски рифове и преходи, заплита се в чудесни мелодии и завършва спокойно, точно навреме - минута преди да ти е доскучал, като оставя желание да си го пуснеш отново. Кулминацията логично е отредена за 17-те минути на “Reticular Consciousness”, съдържащи синтезираната идея на целия проект, наречен Canvas Solaris, и доказващи качествата на музикантите по неоспорим начин. За да задържат вниманието за повече от 40 минути, подобни албуми трябва да съдържат значително количество качествена музика. Тези американци не правят нищо нечувано досега и не се борят със зъби и нокти за известност, но вече стабилно затвърждават, че я заслужават.