Не знам дали е хубаво, че Psychotic Waltz се разделиха преди години, но съм сигурна, че раждането на Deadsoul Tribe, инициирано от Бъди Лаки (вече под псевдонима Девън Грейвс), нямаше да се случи, ако това не бе станало. От 2002 г. насам израстването за тази банда се случва плавно и постепенно. Началото с едноименния “Deadsoul Tribe” и “A Murder of Crows” ще си остане емблематично, но и следващите творчески опити не отстъпиха с нищо на ударния старт. “A Lullaby for the Devil” е най-новият повод да си припомним мултиинструменталиста Грейвс и неговата експериментаторска същност, която в продължение на шест години окичва с плодовете си дървото на успеха за актуалната му група. Макар че рискувам да прозвуча клиширано, няма как да не отбележа, че този албум е събрал най-доброто, на което са способни главният ни герой и сподвижниците му. Първите впечатления от записа не са заблуждаващи, а дават една изчистена от излишна натруфеност представа за съдържанието на диска, съставен от 10 изключителни композиции, сред които няма как да пропуснем която и да било. Дисекцията е подробна, точно както го изисква подобна многопластова, тежка и изпълнена с препратки творба. “Psychosphere” е взривоопасен избор за начало. Тежък бас, барабани и викове на отчаяние те посрещат от първата минута. Малко трудно се окопитва човек след такъв старт, но време за мислене не е оставено. Следва “Goodbye City Life”, в която картината почти променя своите нюанси. Почти... Продълженa е апокалиптичната атмосфера, сякаш светът е пред своя край и с тъга се сбогуваме с всичко земно, със скъпия ни “градски живот”. Внезапно се чува омайната мелодия от флейтата на Девън. Образите се изменят за пореден път. Спокойните звуци на инструмента носят умиротворение и спокойствие след случилата се катастрофа. Тихото нашепване е отново тук в “Here Come the Pigs”, където почти истерично се включва мощният звук на китарно соло, разреждащо въздуха, за да си поемеш глътка от него. Вокалите стават още по-откачени и настоятелни, преливайки в речитатив. Напоената с познати настроения и мелодии “Lost in You”, от своя страна, ни кара да си спомним за ранните албуми на Deadsoul Tribe. Девън пее чисто, със спокоен глас. Но само за кратко. След секунди избухва в неспокойния, сякаш отчаян припев. Записът продължава с една доста по-спокойна част. В нея са “A Stairway to Nowhere” и прекрасният инструментал за флейта, китара и пиано “The Gossamer Strand”. В него се усеща надиграването на единия звук над другия, борбата на мелодиите за надмощие, пресъздадена по неповторим и запленяващ начин. Тежките и бавни китари си връщат преимуществото със стабилната подкрепа на мощния бас в “Any Sign at All”. С акустична част, подобна на приспивна песен, е отворена “Fear”, която е разгърната в сложна вокално-инструментална композиция до своя край. След това се събужда поредната доза агресия в “A Lullaby for the Devil” с бурната и нахъсана “Further Down”. Краят на диска идва съвсем логично, с едноименното парче, което едвам си успял да дочакаш след този ураган от емоции. Тук пианото отново се завръща, за да се вплете в може би най-силната композиция в целия албум. Най-доброто от Deadsoul Tribe определено блести по по-особен начин в “A Lullaby for the Devil”... След поредното изслушване на цялата тази съвкупност, осъзнаваш, че най-после групата е съумяла да избистри своята същност. Новият й албум е перфектен и, колкото и прецизно да бъде оглеждан и изслушван, тази констатация не може да бъде променена. Възхищавам се на способността на Девън Грейвс да надминава себе си, когато това изглежда напълно невъзможно. Еуфорията от “A Lullaby for the Devil” е закономерна, след като дори оформлението на диска е изумително добре избрано и със своята семплост извиква в съзнанието директни препратки към музиката на Jethro Tull. Брилянтна работа!