Хубави вести има около Astral Doors. Изненадващо успешно се реализираха тези момчета и в последните две-три години пожънаха успехи, каквито едва ли са очаквали. Станаха една от обичаните и търсени за участия млади групи, което очевидно се е превърнало в техен стимул да издадат поредната ударна доза класически метъл. Сигурна съм, че всеки фен има нужда понякога да се отпусне под звуците на подобна музика, която не ангажира, а по-скоро се отразява успокоително на сетивата. “New Revelation” си е типичен Astral Doors, без изненади, но пък със супер готин звук и енергичност, преливаща от песен в песен. Още с предишните албуми стана ясно, че хората или обикват тази банда с емблематичен вокалист, или я намразват. Новият диск продължава традицията и по този параграф. Изписа се много за близостта на гласа на Нилс Йохансон с този на великия Дио и не мога да не отбележа, че и тук, за пореден път, това сходство изпъква на преден план. И в другите си групи Нилс е на ниво, но сега звучи доста по-уверено. От “Pentecostal Bound” през “Waiting for the Master” до “Shores of Solitude” от новия албум се излива такъв концентриран професионализъм, че усмивката на задоволство се появява неусетно. За качествата на инструменталите може да се говори доста дълго, но ми се струва излишно. Усещат се и настроението, и желанието, с което е направена всяка мелодия. Вярно, няма експерименти, а само праволинейно бичене, но това за Astral Doors е напълно достатъчно. Не мога да скрия радостта си от стабилното завръщане на групата след колебливия “Astralism” от миналата година. С още малко старание може да се получи перфектен класически метъл, защото с “New Revelation” сме на крачка от него.