От година на година банди като Soilwork експериментират с музиката си и когато се зададе нов албум, изненадите обикновено са повече от очакваното. Шведите са достатъчно известни, за да си позволят лукса да направят за сетен път творчески завой в поредното си дългосвирещо издание, а това, както и да го погледнем, крие рискове. “Sworn to a Great Divide” не е най-оригиналното и подходящо заглавие, което можеше да бъде измислено за този албум, и заедно със съдържанието му по няколко причини може да бъде окачествено като странно и противоречиво. Веднага се набива модерното звучене на песните, на места стряскащо със стерилността си. На всичко отгоре, колкото и да търсите, няма да чуете свиреп мъжкарски рев, а само странни опити за дране в комбинация с преобладаващи чисти вокални партии. Единственото, с което пеенето се откроява, е еднообразието му и старанието да бъде вкарано в неподходящата за Soilwork рамка на мелодичността. Вярно, “Sworn to a Great Divide” не е поредният запис, навяващ асоциации с уникалната дискография на култовите In Flames, но не демонстрира и нищо по-оригинално. Без колебание тази музика може да бъде окачествена като изсмукана от пръстите на музикантите, напомняща по доста безличен начин за дебютните опити на наскоро нашумелите Scar Symmetry. Няма какво да се лъжем - Soilwork не са това, което бяха. Както са тръгнали, скоро няма да си спомняме изобщо откъде започна всичко... Могат да бъдат извадени много аргументи за и против тези експерименти, но по-важно е дали новият материал притежава обективни качества, дали грабва с нещо, дали е достойно продължение на градена с години дискография. Факт е, уви, че нещо с тази банда определено не е наред...