Изненадващо, но и от банда като Nightmare явно може да се очаква нещо неочаквано. Въпреки лекото недоверие, което сигурно изпитвате към новия им албум, съветът ми е да го пробвате с поне едно изслушване. Що се отнася до недоверието - то със сигурност няма да е предизвикано от нестабилното представяне на французите досега, даже напротив, но избраният и от тях традиционен пауър метъл не е в цветущо здраве напоследък и по тази причина малкото качествени продукции все по-често са обречени покрай тоновете плява. “Genetic Disorder” има доста дебилна обложка, но пък май това е и единственият му проблем. Като се има предвид, че и това е въпрос на лични предпочитания и схващания за изкуството, то нещата изглеждат почти идеални... За кошмари не може да става и дума, когато споменавам съдържанието на новия диск на Nightmare. Продуцирано от Фредрик Нордстрьом, то е доста хомогенно и обвързано от обща концепция, в която се открояват китарната мощ и грабващата сила на мелодията. Вероятността албумът да се завърти повече пъти, отколкото изобщо сте предполагали, е доста голяма, защото с амбициозната си реализация той успешно запълва една поизпразнила се напоследък ниша в жанра, от която мнозина фенове имат неистова нужда. Накратко, в Гьотеборг отново са правени чудеса от храброст и този път късметлиите са Nightmare, при това съвсем заслужено. След дългия извървян път и някои сътресения, те имаха нужда от връх в дискографията си, към който да сочат с гордост. Вярно, все още е твърде рано да отредим това място на “Genetic Disorder”, но времето ще покаже дали пленяващият му ефект може да го осигури.