Една от бандите, които почти винаги са се придържали към родния си немски език, е Subway to Sally. Новият им албум продължава тази традиция, като изключим благозвучното заглавие “Bastard” - едно от малките неща в диска, различни в сравнение с по-старите записи. Последователността не е лошо нещо, но когато тя се изразява в непроменено отношение към композиционния процес, както това се случва вече нееднократно при Subway to Sally, положителното въздействие се разколебава, а оценката почти винаги се формира в резултат от надделялата скука. И през 2007 г. групата запазва традиционното си фолк метъл звучене. Отново са експлоатирани цигулката, флейтата и гайдата и нещо различно би било глупаво при положение, че музикантите са добри инструменталисти. Липсата, обаче, на нов подход към тях, прави присъствието им излишно на места. Единствената изненада (най-вече за нас) със сигурност ще бъде петото парче, “Voodoo”. С едно нетипично начало, въвличащо ни във вихъра на традиционното българско народно пеене, прикованото внимание е гарантирано. Уви, Ерик Фиш успява да угаси страстта и в този експеримент, заливайки ни с поредната доза типично говорене. Вокалистът е една от емблемите на Subway to Sally и след като дори и той не дообогатява звученето, спокойно можем да бъдем недоволни. Последното важно нещо, което трябва да знаете за “Bastard”, е, че не бива да си създавате впечатление за албума от неадекватната му обложка. Изборът е наистина странен, но съдържанието трябва да води преценката ви - нищо, че и то не дава отговори на много възникнали въпроси...