Твърде възможно е да не сте чували никога за The Duskfall. Странно е как подобни групи не успяват да пробият в медийното пространство без основателна причина, но това е факт. От друга страна, всеки, поемал нелеката задача да опише тяхната музика, е споменавал, че в нея има нещо специфично - уникален почерк, който прави трудно категоризирането на напълнените с нея албуми и популяризирането на създателите й сред по-масова публика. “The Dying Wonders of the World” е четвъртият запис на групата и продължава композиционно тенденцията, започната в предшествениците му. Нейни основни компоненти са стегнатите китарни рифове, успешно преливащи от мелодичен към доста по-хаотичен и шумен звук, агресивното вокално включване и перфектните дет/траш инструментали. Често бандата е причислявана към понабъбналата съвкупност от мелодични дет метъл състави, но нейният чар е именно в това, че се отличава от нея, тъй като по грабващ начин съумява да комбинира собствените си идеи с различни компоненти от голямата палитра на метъл поджанровете. Без излишни напъни за оригиналност, The Duskfall отново са създали праволинеен албум с модерно звучене. Без перчене, само със сериозно отношение и талант, музикантите са успели да изстържат най-доброто от себе си. Трудно е да бъде дадена категорична оценка за мястото на новото издание сред останалите в дискографията на шведите, като смело можем да твърдим единствено, че то е достойно продължение на създаденото досега. За “The Dying Wonders of the World” няма агресивна рекламна кампания, няма и излишни хвалебствия. Той е мачкащ, суров, непретенциозен, но и изпипан до дребните детайли. Хваща бързо и омръзва бавно.