Когато състави като In Flames готвят нов албум, задължително трябва да си нащрек. Още с издаването на “Come Clarity” преди две години шведите заявиха, че творческите им пътища са променени и връщане назад не предстои. Когато станаха ясни детайлите около “A Sense of Purpose”, се затвърди убеждението, че всеки, който очаква нещо по-олд-скуул от диска, трябва да си помисли добре, преди да го чуе. In Flames вече са модерна група и всеки, който не иска да приеме, че промените ще продължат да съпътстват тяхното развитие, не е добре дошъл за колективно слушане на новия албум. А той определено заслужава повечко завъртания. Не 10, дори малко повече са необходими, за да усетиш структурата му, изградена от доста силни и няколко по-слаби пласта, съставени от по две-три песни. В “A Sense of Purpose” има няколко капана, на които неподготвеното ухо може лесно да се хване. Дискът е доста хомогенен, песните не са особено разнообразни, при пръв прочит отделните рифовете не звучат различно. В действителност обаче, съдържанието изобщо не е толкова скучно - темпото от песен в песен се променя, няколко композиции чупят традиционните постройки, а основният свързващ елемент са мелодичните припеви. Наистина е странно да чуваме толкова чисти вокали от In Flames и това до голяма степен пречи дискът да бъде възприет нормално от мнозинството екстремни фенове. Първите и последните две парчета са може би най-силната част от албума. Усеща се мощта на музикантите по най-добър начин, но и желанието им да бъдат по-модерни. Успяват да пренесат в 2008 г. най-доброто от дет метъла, чиито пропорции самите те оформиха преди повече от десетилетие. Накратко, “A Sense of Purpose” е поредният силен запис на групата, която с всяка крачка в дискографията си успява да разбуни духовете в цялото метъл братство.